На 6 март 2013 г. в Европейския парламент президентите на България и на Израел Росен Плевнелиев и Шимон Перес откриха документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Експозицията, подготвена от Държавна агенция "Архиви", МВнР и българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП, разказва как 48 000 евреи успяват да бъдат спасени от Холокоста.

Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в ЕНП и заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент, който присъства на събитието, разказва за него в интервю за радио „Фокус”. Сайтът desebg.com препечатва разговора от информационна агенция „Фокус”. Заглавието е на desebg.com.

Народът трябва да знае за действията на Народния съд и след това за лагерите. Не спирайте да разказвате за миналото си.

С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърна към жертвите на комунизма по време на откриването на втория редовен конгрес на Съюза на репресираните от комунистическия режим, провел се днес в столицата.

Борисов призова хората да разказват какво е било, как им е било забранявано да учат и са били преследвани от комунистите. „Децата на същите тези хора доскоро управляваха, аз не правя сметка да  им се дам”, коментира Борисов.

„Да дадат хора на прасетата да ги ядат в Скравена и други лагери е нормално за тази партия", коментира Борисов, имайки предвид БКП.

„Миналата година мен ме осъдиха комунистите да платя глоба затова, че ги репресирам, че ги обиждам", разказа Борисов и добави: „Наглостта им е безкрайна".

По думите му същата тази партия не се свени да си прави 45-ти, 46-ти конгрес, това означава, че тя приема този период.

"Вече 22 години от промените, независимо, че върнаха държавата 45 години назад, те продължават да се държат, не само, че нищо не се е случило, а сякаш сме им длъжни", допълни още той.

Според него нищо не се е променило, щом 22 години след  идването на демократичните промени Берлин, Лондон, Рим, Токио  продължават да се управляват от посланици от бившата Държавна сигурност. .

Нацията ни получи високо признание за героизма преди 70 години при спасяването на българските евреи от президент на Израел Шимон Перес. Това той направи при откриването на документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи в сряда, 6 март 2013 г. в Европейския парламент.

„Искам да благодаря на вашия народ, на свещениците, на дейците, на обикновените хора на улицата, които поеха риска. Това е рядък пример в историята и ценен принос към държавата Израел. Днес сме се събрали не само, за да разказваме историята, а за да кажем на децата си, че без значение колко тежка е ситуацията, колко са били зли хората или колко ужасен е бил Холокоста, ние не сме изгубили вяра”, заяви президентът Шимон Перес.

„Гражданино министър-председател,

Трудно ще ми бъде някога да забавя онова, което видях в българските затвори, а още по-трудно ще ми бъде да се опитам да го опиша... Ако Данте беше жив и живееше в съвременна България при условията, в които живеем ние работниците и селяните, той би разбрал, че картините, които е описал в неговия „Ад” , са истински рай в сравнение с днешната горчива комунистическа действителност.

... Зад фасадата на „демокрацията” в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите.

... Независимостта на правосъдието е празна дума. Съдиите показват политическо усърдие и лоялност към режима. Съдилищата са неделима част от властното управление - службата за сигурност. В България е характерно, че съдилищата са повече от културните домове, а затворите и лагерите - от почивните станции и санаториумите. Затворите само формално се водят под ресора на Министерство на правосъдието, а са под разпореждане на КДС, които свирят първа цигулка.

... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия...”

Това е част от отвореното писмо – протест, което журналистът и писателя Георги Заркин пише от затвора в Стара Загора до министър-председателя и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, през юли 1968 г., месец преди войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия.

По това време Заркин излежава първата присъда, дадена му от комунистическия режим след разкриването на конспирацията на Иван Тодоров – Горуня през 1965 г., целяща свалянето на Тодор Живков от власт. Като фоторепортер във в. „Земеделско знаме” той се запознава с Горуня, симпатизира му и пътува с него из страната. След разкриването на групата на Горуня Георги Заркин отпечатва и разпространява позиви във Врачанско. ДС го разкрива през 1966 г. и същата година той е осъден на 6 години затвор за създаване и ръководена на група, която „си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в НРБ чрез терористически действия”.

 Никога не излиза от затвора. След два вътрешни монтирани съдебни процеси още докато е в затвора Заркин получава нови присъди, за да се стигне до август 1977 г., когато е убит в Пазарджишкия затвор.