Защо и по какъв начин режимът на БКП е фалирал три пъти България в периода 1960-1987 г. научиха дванадесетокласници от Математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе по време на открит урок, изнесен пред тях от разследващия журналист и основател на desebg.com Христо Христов в четвъртък (9 октомври 2014 г.).

Срещата му с учениците е част от поредицата открити уроци, които в момента се организират в цялата страна от инициативата „25 години свободна България”, която беше открита във вторник от президентите Росен Плевнелиев и Петър Стоянов в присъствието на Инициативния комитет, на който Христов е член. В открития урок участваха помощник директорът на гимназията Мариана Севева и д-р Магдалена Желязкова, ръководител на клуб „Дебати” в учебното заведение.

„Избрах да ви говоря за икономиката по времето на комунизма, тъй като за нея са отделени съвсем оскъдни факти в учебниците по история и има изключително ограничен кръг от източници. В същото време вие постоянно чувате отнякъде, че при социализма се е живяло по-добре и една от причините за тази носталгия по комунистическото минало е фактът, че обществото не е знаело реалната цена, която плаща”, обясни журналистът, подкрепил изложението си с видеоматериали и архиви документи.

Книгата „Историята на един документ”, която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com, разкрива хронологията на приемането на резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

Изданието проследява стъпките чрез които през 2006 г. в ПАСЕ се стига до приемането на първия по рода си европейски документ, с който категорично е призната необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

Въпреки, че у нас не беше извършена убедителна декомунизация, не беше приета лустрация и досиетата на комунистическите тоталитарни служби бяха отворени с 16 години закъснение, ние може да се гордее, защото идеята за международното осъждане на комунизма е българска.

Малко хора знаят, че тя се ражда на остров Персин – земята, напоена с кръвта на политическите затворници в най-големия концлагер край Белене по времето на комунистическия режим в нас. Идеята възниква през 2003 г. по време на поклонението в памет на жертвите на комунизма, което репресираните традиционно извършват всяка година край Белене. Тогава Лъчезар Тошев, депутат от СДС, член на ПАСЕ и зам.-председател на групата на Европейската народна партия в асамблеята се ангажира да постави въпроса за международно осъждане на комунизма в ПАСЕ.

„На 31 май 2003 г. на остров Персин, Белене, се състоя поредният митинг на репресираните, на който бях поканен да говоря като председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Бил съм на всичките срещи от 1990 г. насам. Повечето от речите повтаряха едни и същи проблеми, които все не намираха решение и най-вече подчертаваха липсата на справедливост спрямо извършените престъпления. Тогава обещах пред присъстващите, че ще поставя въпроса за осъждане на престъпленията на комунистическите режими на международно ниво в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където бях член от 1992 г.”, спомня се Лъчезар Тошев.

Първоначалният текст е изготвен от него и е представен на председателя на СДС, по това време Надежда Михайлова. Тя го одобрява, след което е обсъден и одобрен от парламентарната група на партията. Решено е Тошев да го внесе във фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) в ПАСЕ. Там идеята също получава подкрепа. Документът е внесен в ПАСЕ на 10 юли 2003 г.

Води ли носталгията по социалистическото минало до възраждане на авторитарни практики? Този въпрос дискутираха социолози, политолози, историци и студенти на кръглата „От носталгия към реставрация” в Нов български университет (НБУ) в сряда.

Доц. Момчил Баджаков от департамент „Политически науки” в НБУ, един от организаторите на форума, заяви пред desebg.com, че е бил провокиран от опита да се реставрира името на Людмила Живкова на международна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2012 г., съпътствана от обществен скандал.

Според него  с налаганата през последните десетина години носталгията към социализма вече се е навлязло в нов етап, който води до реставрация на определени процеси, личности и паметници и символи от епохата на комунизма. Той открои създаването на Музея на социалистическото изкуство.

„Наскоро видях нова паметна плоча на Димитър Благоев във Велинград. На три километра от Кюстендил може да видите нова месингова табела с надпис „Владимир Илич Ленин”, поставена в едно село на пресечки на улиците „Георги Димитров” и „Владимир Поптомов” – виден комунистически терорист. Другаде в селски кръчми може да видите червени сърп и чук с портрети на функционери на БКП по стените”, посочи доц. Баджаков.

„Разграничаването на демократичните ценности от реалностите на антихуманния комунистически режим е изключително важно, то е от фундаментално значение за европейска демократична България”.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев днес при откриването на инициативата „25 години свободна България”, с която ще бъде отбелязан четвърт век от началото на демократичните промени у нас.

В присъствието на президента (1997-2001) Петър Стоянов Плевнелиев посочи, че целта на инициативата е абсолютно ясна: трябва да застанем на страната на истината. Къде сме, откъде тръгнахме, къде искаме да отидем? Да застанем на страната на истинските ценности. По думите му това няма как да стане ако не познаваме историята и сме неспособни да кажем истината за историята на децата, на внуците си.

„Искаме да се обърнем към младите, особено към тези, родени след падането на Желязната завеса. Те не бяха пряк свидетел на събитията от 1989 г., но те са ни най-важните. Ще допуснем стратегическа грешка, ще погубим бъдещето на тази държава, ако младите не познават действителността на комунизма, истината за фашизма, истината за българския преход такъв, какъвто е”, посочи още държавният глава.