На днешния ден, 18 ноември, преди 28 години се провежда първият свободен митинг, 8 дни след принудителното оттегляне на 78-годишния Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г., поискано от господарите му в Кремъл.

Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и се смята за един от най-многолюдните митинги в България след краха на комунистическия режим. Той е първата свободна публична проява на част от активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. насетне за повече гласност и преустройство в НРБ. Мнозина от участниците в него са членове на БКП, изключени за различни дисидентски прояви.

Някои западни средства за информации тогава отбелязват, че на прохождащата българска опозиция е било необходимо една седмица да организира митинг (по това време обаче в НРБ не съществуват опозиционни партии, б.а.).

В организацията за провеждането му участват представителите на различни граждански организации. По-късно става ясно, че координацията и организирането му се е обсъждала от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и сценарист, член на БКП.

„Миналото е необратимо. Настоящето не е завършено. Бъдещето вече е започнало”. Максимата е на руския историк Дмитрий Волкогонов и свързвайки Съветска Русия с България може да се открие известна ирония в казаното. Особено като се има предвид огромното влияние върху съдбата на България, която съветската империя има през ХХ век. Съдба, една част от която вече е горчиво и необратимо минало.

Друга част, която живеем – преход, белязан от тежкото наследство на комунистическия режим, започнал със съветската окупация на Царство България през септември 1944 г. и завършил с краха на комунизма. Но в същото време поставил началото на процеси, превърнали наследниците на БКП и ДС (васалите на Кремъл и филиалът на КГБ) в управляващи през по-голямата част от последния близо четвърт век, включително и в момента.

И трета част от съдбата – „бъдещето, което вече е започнало”, и което се кове от правителство като това на Орешарски, обслужвайки с напълно непрозрачна политика енергийната стратегия на Москва и гарантирайки, че България ще е остане за дълго една от страните в Европа със 100 процента енергийна зависимост от Русия.

Максимата на Волкогонов е част от философията на руския историк, оставил ценни изследвания на същността на режима на болшевиките и носителите на властта – съветските ръководители. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата му „Седемте вождове”. Тя съдържа ценни портрети на ръководителите на СССР от Ленин до Горбачов (между двамата са останалите – Сталин, Хрушчов, Брежнев, Андропов и Черненко).

На днешния ден, 9 ноември, преди 28 години, рухва Берлинската стена, превърнала се в едно от най-уродливите творения на тоталитарната комунистическа диктатура в съветския блок и разделението на Европа.

Валтер Улбрихт подписва изграждането след разговор с Хрушчов

Изграждането на стената започва на 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

„Ужасът на ЩАЗИ (Източногерманската Държавна сигурност, бел. ред) беше перфектен, а българската Държавна сигурност – брутална и жестока”. Това сравнение направи Тивериополският епископ Тихон по време на българо-германската конференция „Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото наследство”, която беше открита днес в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Епископ Тихон е с богат житейски опит и в Германия, и в България, тъй като майка му е германка, а баща му българин, роден е в Щутгарт през 1945 г. и е получил образование и е работил в двете страни.

„Малко трудно младите хора днес могат да си представят какви дивотии са се вършили по време на комунистическите режими страните от бившия Източен блок”, заяви още епископ Тихон, който е председател на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.