Германия днес отбелязва 52-та годишнина от началото на строителството на Берлинската стена, която близо три десетилетия разделя ГДР от Западен Берлин и стана един от символите на Студената война.

По традиция на мемориала Берлинската стена на Бернауер щрасе ще бъдат поднесени венци. С едноминутно мълчание Германия почита жертвите на стената на разделението и на комунистическата диктатура в бившата ГДР. Според водещите германски политици това е най-тъжният ден в най-новата история на страната.

В мероприятията за отбелязване на годишнината участва кметът на Берлин Клаус Воверайт, посочва БТА. „Трябва да предаваме на потомците си паметта за събитията, породени от диктатурата. Всички ние носим отговорност това никога да не се повтори”, заяви вчера Воверайт.

Германският канцлер Ангела Меркел се среща днес с ученици от берлинско училище и ще изнесе урок по история на тема Берлинската стена, разделянето на следвоенна Германия и обединението на ФРГ и ГДР.

Берлинската стена е издигната през 1961 година по инициатива на ръководителя на ГДР Валтер Улбрихт на фона на масовото изтичане на работна сила и млади специалисти в Западна Германия.

На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

В началото на този месец в електронната библиотека на desebg.com представих трагичната съдба на убития в Пазарджишкия затвор през 1977 г. журналист и писател Георги Заркин, събран в книгата "Вулкан", написана от сина му Лъчезар Заркин. Заглавието е заимствано от името на организацията, която Георги Заркин създава в Старозагорския затвор.

Тази неделя представям продължението – втората част на документалната книга „Вулкан”, чийто автор отново е сина за писателя (виж интервю с него).

Ако първата част се отнася за живота на Георги Заркин преди арестуването и осъждането му през 1966 г. и затворническите му години до 1969 г., във втората част на „Вулкан” синът му излага нови факти и документи за убийството на баща си, до които той се добира в затворническото му досие. Лъчезар Заркин използва и още две важни дела – оперативното досие на Георги Заркин и груповото дело за оперативна разработка на Държавна сигурност под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК” от 1970 г.

„Тази книга е за съдбата на Георги Заркин – моя баща. Тя ще ви разкрие механизма и изпълнителите на убийство без смъртна присъда, извършено от органите на „закона”, превърнал потисничеството и унищожението на човешки същества в държавна политика”, пише авторът Лъчезар Заркин. „Написах тази книга заради синовния дълг по тежкия белег, нанесен на моето семейство. Написах я заради истината и справедливостта, на които всички още сме длъжници”, допълва той.

Отново на подсъдимата скамейка

И във втората част на „Вулкан”, както и в първата, авторът комбинира текстове от творчеството на баща си (стихотворения) с документални свидетелства от съдебното му дело. Тук е изложен обвинителният акт срещу Георги Заркин от втората му вътрешна присъда през 1974 г. До излизането му на свобода след присъдите от 6 години през 1966 г. и 5 години през 1969 г. третата присъда идва по-малко от половин година преди той да излезе на свобода.

„Лишеният от свобода отново допуска нарушения на Наредбата за вътрешен ред и Правилника за приложение на част от Закона за изтърпяване на наказанията, за което е санкциониран. Упорито отказва да работи, влияе разлагащо върху дрегите лишени от свобода и като мярка за наказание режимът му отново е възстановен на Усилено строг”, се посочва в обвинителния акт.

Сайтът Държавна сигурност.com представя видео репортаж от  конференцията „Сбъднатата европейска мечта – съпротивата срещу комунизма 1944-1989”, която се проведе на 2 юни, 2011 г. в Стара Загора.

Тя беше организирана от Съюза на репресираните от комунистическия терор и под егидата на българските евродепутати Андрей Ковачев и Илиана Иванова (ГЕРБ). Информация за събитието може да прочетете тук.

Видео репортажът от събитието в Стара Загора. 

На 5 март 2013 г. се навършиха 60 години от смъртта на Йосиф Сталин. Знаем ли онези важни подробности за съветския ръководител, който успешно налага съветизацията в България чрез своите марионетки в БКП след септември 1944 г.? Един въпрос от по-цялостното влияние и роля на Сталин в световната история, който би предполагал интерес от страна на нас, българите.

Миналата неделя в електронната библиотека на desebg.com представих една много важна книга за Стопанина на Кремъл – „Тайната на сталинските престъпления” на Лейба (Лев) Фелдбин, познат под псевдонима Александър Орлов. Един от най-известните съветски резиденти в разузнавателната мрежа на СССР до Втората световна война. Човек, чиито разкрития от „кухнята” на специалните тайни служби заслужават специално внимание.

Тази неделя ви представям друга гледна точка – тази на съвременните западни историци в лицето на Саймън Монтефиоре и неговата книга „Сталин: Дворът на червения цар”, публикувана през 2003 г. Авторът преподава история в Gonville and Caius College, Кеймбридж. Член е на Кралското литературно общество. Известен с някои от най-добрите биографии на държавни лидери. Творбите му са преведени на над 30 езика. „Сталин: Дворът на червения цар” печели наградата за „History Book of the year” през 2004 г. от British Book Awards.

През 2007 г. издателство „Прозорец” издаде в България. Отличителното е, че тя не почива само на вече известни факти и документи. Монтефиоре работи с нови архиви, непубликувани мемоари и прави редица интервюта. Изследването му няма претенция, че е история на вътрешната и външната политика на Сталин, на военните му кампании, на младостта му.

„Това е хроника на дворцовия му живот от обявяването му за „вожда” през 1929 г. до неговата смърт”, посочва авторът. И още нещо много важно. В тази книга Сталин не е сам, а наобиколен от неговите най- близки другари в различни периоди от живота му – Молотов и Берия, Ежов и Жданов, Мехлис и Миконян, Каганович. По този начин авторът със стил, различен от сухите монотонни исторически повествувания, дава един много по-широк хоризонт. Той позволява на читателите да научат повече за висшата съветската политика при Сталин, на неговата неофициална власт и обичаите на върхушката в Кремъл.