Днес, 5 декември 2017 г., се навършват 100 години от рождението на Илия Минев – политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е почти забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на тоталитарното управление на БКП. Затова и годишнината от рождението му не се отбелязва официално в България.

Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Да стъпиш в градината на Божията майка в Света гора, Атон е благодат. Да се докоснеш до величествения български манастир „Свети Георги – Зограф” е вдъхновение. А да се окажеш там на храмовия празник на обителта – 6 май е привилегия и щастие, които никога не може да забравиш.

Преоткриването на „Зограф”

През последното десетилетие все повече българи за привлечени от това божествено място, където преди повече от 10 века са поставени основите на сегашната светогорска обител, запазила българския си характер въпреки превратностите и на времето и епохите. От няколко години монашеското братство, което наброява над 35 монаси и послушници, е сериозно подмладено и благодарение на усилията му обновлението на вековната обител тече с пълна сила.

„Зограф” – най-голямото българско духовно и културно средище извън пределите на България – днес се радва на нов разцвет след половин вековен атеистичен период в страната, през който властва на комунистическия режим, обрекъл манастира на забрава (23 години след 9 септември 1944 г. български крак на монах или поклонник не стъпва в обителта). От 70-те години на ХХ век неговите културни и материални богатства стават основна цел на антибългарската Държавна сигурност, чийто агенти и щатни служители, прикрити като дипломати, се опитват да се доберат до ценности и ръкописи, нарушавайки вековната традиция за ктиторство и дарителство на българските царе и патриарси.

След спомените на председателя на КДС ген. Ангел Солаков тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям още една книга от първите години на прехода, чийто автор е бивш кадрови служител на Държавна сигурност – „Отровата” на Чавдар Тепешанов. Между 1972-1989 г. той работи в Шесто управление на ДС и отговаря за следенето на Съюза на филмовите дейци и държавно обединение „Българска кинематография”

Тепешанов е един от оперативните работници, преживели своя катарзис след 10 ноември 1989 г. и оставил своите мемоарни записки в книга. Това, а и други критични заглавия срещу комунистическия режим и репресивния му апарат не са преиздавани отдавна и тяхното място днес е заето от гласовете на бившите кадри на ДС, твърдящи, че са работили за националната сигурност и за България – изтъркан мотив за затварянето на архивите и закриването на комисията по досиета.

Те са далеч от признанията на свои бивши колеги като Тепешанов, позволили си да направят публично достояние, своя критичен прочит на миналото. Такива като него са отхвърлени, защото с говореното са нарушили омертата на ДС. „Богохулството” му срещу партията, чийто наследник днес отново управлява, не е простено.

„Ние, комунистите от страните-членки на варшавския договор не криехме, че желаем гибелта на капитализма и империализма, нали това беше написано в ръководните документи на нашата партия. Сега твърдим повечето, че и тогава сме знаели колко абсурдно е било всичко това. И разбира се, не сме искрени. По-точно е да се каже, че ние – бившите комунисти, бяхме убедени в неизбежната победа на комунизма”, пише Тепешанов.

„Колцина от нас са знаели, че всичко се гради върху въздушни балони и че кулите на нашата бдителност са всъщност едни пясъчни кули? Кой от нас е допускал, че само след 15-20 години великият Съветски съюз и легендарният КГБ ще се сгромолясат ей така, от собствената си прогнила система”, добавя той.

„Днес почитаме паметта на един велик човек, велик българин и велик демократ – Георги Михов Димитров. Той е земеделски лидер, демократ  и истински български патриот. Няма съмнение, че Г. М. Димитров би спечелил първите следвоенни избори през 1945 г., ако те бяха проведени честно.  Няма съмнение, че именно той щеше да бъде лидерът на свободна България и че България би се присъединила към Плана „Маршал“ и би поела по пътя на европейската и трансатлантическата интеграция десетилетия по-рано”.

Това заяви посланикът на САЩ у нас Н. Пр. Ерик Рубин на панихида, отслужена в сряда (29 ноември 2017 г.) в столичния храм „Св. Седмочисленици”, по повод 45 години от кончината на д-р Г. М. Димитров, съобщиха от пресцентъра на партия „Обединени земеделци”.