В България по-лесно ще падне правителството, отколкото да се смени учебния план по история и в училище да бъде въведено паралелно изучаване на тоталитарните режими – националсоциалистическия и комунистическия. Тази позиция изрази проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България по БНТ.

Тя, заедно със Сергей Игнатов, министър на образованието младежта и науката в правителството на ГЕРБ (2009-2013)  и Деян Петров от асоциация „Родители” участваха в дискусия за необходимостта от изучаването на комунизма в училище в предаването „Н3Dеля х3” на националната телевизия в неделя (виж видеото – тук).

Историкът Евелина Келбечева е инициатор на петицията за приемането на нов учебен план, с който изучаването на комунистическия режим да бъде застъпено сериозно в българската образователна система (виж петицията тук).

Петицията за необходимостта от промяна на учебните планове като в тях се въведе изучаването на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище, е вече в интернет и е отворена за обществена подкрепа.

Документът е иницииран от проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България на среща с оцелели участници в горянското движение на 19 февруари 2014 г. в Благоевград и беше разпространен най-напред на сайта desebg.com.

„Българите имаме правото да знаем и колко дълго живее стария комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България”, се посочва още в документа.

„Четвърт век след падането на комунизма в България ние продължаваме да живеем в някакви паралелни светове по отношение на знанието ни за историята между 1944 и 1989 г. Продължаваме да сме свидетели на славословието на режима, въпреки че имаме пълна и обективна академична историография и  красноречиви журналистически разследвания за него”, се посочва още в петицията.

Сайтът desebg.com публикува изследването „Комунизмът в учебниците” на Любомир Пожарлиев, докторант в катедра “Социология” на СУ “Св. Климент Охридски”. Той е представен на конференцията „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“, организирана от фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд” през септември 2013 г. в София. Текстът се препечатва от портала „Култура” със съгласието и разрешението на колегите. Заглавието „Защо българските ученици не знаят истината за комунизма” е на desebg.com.

Целта на учебната програма по история е учениците “да разширят познанията си за най-стойностните явления в историческото развитие на българите и да обогатят представата си за своята етнокултурна идентичност”. Тоест да възпитава национална гордост и идентичност, която се мисли етнокултурно! Комунистическият период е проблем за постигането на тази цел.

Сайтът desebg.com публикува част 6 (последна) от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено на 19 септември 2013 г.

В тази последна част от изследването се представят оценките на младите хора в България за някои ключови събития от времето на комунистическия режим – окупацията на страната от Съветската армия, участието на български войски в смазването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г., разправата с опозиционния земеделски лидер Никола Петков и убийството на писателя Георги Марков.

Дотук в изследването: