Ако старият учебен план остане в новия Закон за предучилищно и училищно възпитание фактите и истината за периода на тоталитарния комунистически режим няма да бъдат подробно изучавани скоро време в училище.

Това становище изразиха експерти от новоучреденото Национално движение за защита на българското образование, отговаряйки на въпрос на desebg.com кога периодът 1944-1989 г. на тоталитарно управление на БКП ще бъде сериозно застъпен в училище.

„Що за история е това, което представя само определени части от събитията, които са протекли в миналото? Можем ли да наречем история нещо, което крие част от случилите се събития? Това история ли е или е манипулация”, запита реторично Петър Зарев, образователен експерт с дългогодишен опит.

Народна република България през 1960 г., а не Полша през 1980 г. е първата държава от бившия социалистически лагер, изпаднала във фалит. За съжаление не само младите поколения българи, но и онези, които са живели при комунизма, не знаят истината за икономическото състояние на страна и за това, че под управлението на БКП начело с Тодор Живков страната е докарана три пъти до фалит (1960, 1977 и 1987 г.).

Това заяви разследващият журналист и основател на desebg.com Христо Христов по време на дискусия със студенти в понеделник (29 юни 2015 г.), посветена на за стопанското развитие на България при комунизма, обект на неговото документално разследване „Тайните фалити на комунизма”, което наскоро „Сиела” преиздаде поради силния интерес към темата.

По думите му истината за тайните фалити на комунистическия режим трябва да е в учебниците по история и да се изучава от младите поколения българи, за да не бъдат манипулирани от онези, които се опитват да опаковат периода 1944-1989 г. в приемлива за възприемане фалшифицирана история.

Президентът Росен Плевнелиев отправи критика към управляващите и към политическия елит за това, че истината за комунистическия режим още не е влязла в учебниците по история, а продължават опитите за замазването на неговата същност.

„Няма да спра да повтарям, че преходът ще приключи тогава, когато сложим комунизма по един обективен начин в музея и в учебниците. Българските граждани имат пълното основание да не са доволни, а българските политици са техни длъжници. Истината все още замазва. Все още се правят опити за романтичен поглед към този период”, отбеляза държавният глава днес при откриването на изложбата „Желязната завеса” – България 1944-1989” в градинката пред „Кристал” в столицата.

Плевнелиев подчерта, че като държавен глава, който има позиция и кауза и се интересува от тези теми,  „се притеснявам от начина, по който се отнасяме специално в Югоизточна Европа към историческото наследство на комунизма”.

 Той отбеляза, че докато в Германия и страните от Централна Европа отдавна комунизмът е получил своята обективна оценка от обществото и е намерил място в музея и учебниците по история, в нашата част на Европа това не е още факт.

Общо 94% от най-младото поколение (16-30 г.) не знаят почти нищо за периода на комунизма 1944-1989 г., сочат резултатите от национално представително проучване на общественото мнение за равносметката от „Преходът: митове и памет, 25 години по-късно”, осъществено от социологическата агенция „Алфа Рисърч” и представено днес. Изследването е проведено сред 1 200 български граждани над 16-годишна възраст чрез пряко стандартизирано интервю по домовете.

Фрапантното непознаване на комунистическия режим от младите поколения българи се допълва и следния факт: 40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или ... Китайската стена (!?).