Сайтът desebg.com публикува в част 3 от текста на д-р Евелина Андреева, журналист, директор „Стратегическо развитие и маркетинг към РТЦ на Нов български университет, посветен на дядо ѝ Станко Тодоров Христов. Той е роден през 1911 г. в село Извор, Радомирско. През 1952 г. е осъден на 18 години затвор по т. нар. железничарско дело с обвинението, че е ръководил нелегална организация на разтурения БЗНС „Никола Петков“ в ж.п. транспорта. През 1952 г. е въдворен в лагера „Белене“, където умира през 1954 г. Текстът е пример не само за това как трябва да се събира и пази родовата памет, но и за това, как репресията на тоталитарния комунистически режим върху хора, припознати като „врагове“, рефлектира върху техните семейства и съдба. В част 1 от историята се разказва как авторката разбира за крита с години истина за дядо си и за оставената от него тетрадка-дневник от „Белене“. Част 2 продължава с историята на рода на Станко Тодоров Христов, с досието му в Държавна сигурност и разработката „Щанга“. В част 3 се разказва за ареста му, разпитите пред следствието на ДС и изпращането му в „Белене“.

Нелегалната организация

В разпитите си в Държавна сигурност Борис Бумбаров признава, че през 1946 г. e поръчал на Станко Христов да създаде нелегални групи с верни железничари, които да провеждат различни саботажни дейности. Препоръчва тези хора да станат членове на секциите на ОФ и по този начин да прикриват своята вражеска дейност. Да бъдат внимателни, за да не бъдат уволнени, защото не могат да им намерят друга работа. В този дух му е говорил и в навечерието на учредяването на Велико Народно събрание. Натоварил го е и да разпространява опозиционни бюлетини между железничарите.