Сайтът desebg.com публикува в няколко части текста на д-р Евелина Андреева, журналист, директор „Стратегическо развитие и маркетинг към РТЦ на Нов български университет, посветен на дядо ѝ Станко Тодоров Христов. Той е роден през 1911 г. в село Извор, Радомирско. През 1952 г. е осъден на 18 години затвор по т. нар. железничарско дело с обвинението, че е ръководил нелегална организация на разтурения БЗНС „Никола Петков“ в ж.п. транспорта. През 1952 г. е въдворен в лагера „Белене“, където умира през 1954 г. Текстът е пример не само за това как трябва да се събира и пази родовата памет, но и за това, как репресията на тоталитарния комунистически режим върху хора, припознати като „врагове“, рефлектира върху техните семейства и съдба. В част 1 от историята се разказва как авторката разбира за крита с години истина за дядо си и за оставената от него тетрадка-дневник от „Белене“.

„Ако врагът не се предава, той се унищожава“ (1)
Посвещавам този текст на татко, чийто живот не стигна да разкаже историята на своя баща и да съгради храм в негова памет

Голямата семейна тайна

 – Кажи дражичко (2) – каза баба и извади от джоба на престилката си един отворен плик с писмо. Размаха го пред очите ми и победоносно произнесе: – Приеха те!

Много плаках, не исках да сменям училището, обичах съучениците и приятелите си. Вечерта подслушах обнадеждена разговор между родителите си.
– Приели са я, каза татко, но когато започнат да проучват документите ще стигнат до дядо й Станко и ще я отхвърлят.