Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.

Днес се навършват 10 години от създаването на Комисията по досиета през 2007 г. Четвъртата Комисия, избрана от парламента, успя да постигне това, което предходните три комисии не само не успяха, но вероятно много малко хора в българското общество са очаквали. В деня на равносметка сайтът desebg.com предлага първа част интервюто с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, който отговаря на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-н Костадинов, днес (17 май 2017 г.) приключва втория мандат на Комисията по досиетата, която оглавявате. Какъв път извървя Комисията за изминалите 10 години?

– Ще споделя реалистично това, което мисля, вместо да използвам високопарни изрази и фрази. Не беше лек този път, който Комисията извървя от 5 април 2007 г., когато беше избрана от Народното събрание до днешната дата, когато изтича втория 5-годишен мандат. Стартът, който имахме преди 10 години, беше белязан с отрицателно обществено доверие към новата институция. В по-голямата част от обществото очакванията бяха повече негативни към изграждането на поредната Комисия по досиетата.

Изложбата „Десталинизацията 1953-1964” – дилемата на едно противоречиво десетилетие предизвика интереса на ученици, учители и граждани във Враца.

Тя беше открита в понеделник (6 юни 2016 г.) в Младежкия дом във Враца. Изложбата, която е съвместна инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, гостува в града по поканата на общината.

Изложбата бе открита от зам.-кмета на община Враца Петя Долапчиева с ресор образование и култура.

Тя подчерта, че „основната ни цел трябва да бъде огласяване на истината, тъй като без познанието на миналото не можем да вървим напред”. Зам.-кметът призова младите хора да извървят пътя напред, изучавайки и осмисляйки миналото ни.

На премиерата присъстваха присъстваха преподаватели и ученици от училищата „ Козма Тричков”, „Христо Ботев” и „Васил Кънчев” във Враца.

Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите на Института за национална памет в Словакия. Озаглавен „Ние простихме, но не забравяме” той беше изнесен на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата и проведена на 25 ноември 2015 г. в София.

Дейностите на Института за национална памет (ИНП) в Словакия се основават на три стълба: архив, изследвания и жива памет – устна история.

Архивът е само един от трите важните стълба, защото без пълни и безпристрастни научни изследвания, образование, обучение и изграждане на жива памет, тя, поради възможен политически натиск, може постепенно да загуби своето значение. Дейността на ИНП е запазила известна продължителност, по-специално в управлението и разкриването на архивите на Държавна сигурност, а също и в областта на научните изследвания, образованието и обучението.