Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите на Института за национална памет в Словакия. Озаглавен „Ние простихме, но не забравяме” той беше изнесен на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата и проведена на 25 ноември 2015 г. в София.

Дейностите на Института за национална памет (ИНП) в Словакия се основават на три стълба: архив, изследвания и жива памет – устна история.

Архивът е само един от трите важните стълба, защото без пълни и безпристрастни научни изследвания, образование, обучение и изграждане на жива памет, тя, поради възможен политически натиск, може постепенно да загуби своето значение. Дейността на ИНП е запазила известна продължителност, по-специално в управлението и разкриването на архивите на Държавна сигурност, а също и в областта на научните изследвания, образованието и обучението.

В Германия интересът към архивите на Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ, продължава да е голям от страна на обществото дори четвърт век след края на диктатурата. Това заяви Йоахим Фьорстер, началник на отдел „Използване архивите на ЩАЗИ” във Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ в Германия, по време на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата на 25 ноември 2015 г. в София.

 „Само за 2014 г. 60 000 души са подали заявления за достъп до документите на ЩАЗИ, а за тази година все още статистиката не е приключена окончателно, но се очаква броят да е близък до този отпреди година”, посочи Фьорстер в доклада си „Диктатурата на Германската единна социалистическа партия и оценката за нея – 25 години по-късно”.

Работата на Комисията по досиетата и резултатите от нея имат изключително дълбок и важен за държавата ни смисъл. Това заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова по време на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от Комисията на досиетата днес в Дом Европа в София.  По думите ѝ  обективният начин на представяне на фактите от Комисията е създал стандарти на отношение към една изключително чувствителната тема, каквато е истината за тоталитарното минало.

Румяна Бъчварова, която беше гост на международния форум, говори още за причините, поради които икономическите реформи в България не са протекли паралелно с политическите по време на прехода.

„Една от причините е, че у нас не се проведе лустрация, не беше разкрита цялата истина за времето, в което живеехме до 1989 г. и това доведе до създаване на условия за забавяне на прехода към демокрация”, посочи тя.

Вицепремиерът подчерта, че макар и късното създаване на Комисията по досиетата и нейната последвала дейност са компенсирали този проблем, свързан с демократичното ни развитие.

Комисията по досиетата е разкрила общо 10 500 сътрудници на тоталитарните комунистически служби от началото на съществуването си през 2007 г. до момента.

Това обяви днес председателят на независимия държавен орган  Евтим Костадинов при откриването на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”.

Форумът се провежда в Дома на Европа в София, на който присъства вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, жертви, оцелели от комунистическия режим конституционни съдии, общественици и граждани.
 Разкритите сътрудници са обявени в качеството им на лица, заемали или заемащи различни ръководни постове в законодателната, изпълнителната, съдебната и местна власти, в медиите, икономиката, министерствата, висшите учебни заведения и редица други обществени сектори по време на прехода от последните 26 години.