На 7 април, 2022 г., четвъртък, от 18 ч. в хотел „Балкан“ в София, ще се състои премиерата на книгата на проф. Вили Лилков „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ – интимната изповед на ДС за икономиката.

Новото издание излиза с подкрепата на фондация „Кондрад Аденауер“ и е базирано за т. нар. литерни дела на Държавна сигурност, запазени в архива на Комисията по досиетата, в които репресивният апарат на БКП е събирал информация за различни стопански субекти – заводи, фабрики, държавни стопански обединения, ТКЗС, АПК и др.

„В книгата за първи път се публикува систематизирана информация
от литерните дела за трудовата и технологичната дисциплина на социалистическия работник, амортизираните производствени фондове
и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати“, посочва авторът.

От новото документално изследване читателите ще добият представа за масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството, които предопределят ниско качество на продукцията, брак и залежали стоки и беден вътрешен пазар.

Представени са данни и документи за губещия износ и ограбването на задграничните дружества, за работата в условия на реален фалит на фабрики и заводи, на АПК и ТКЗС, както и за дейността на научно-техническото разузнаване, което чрез кражби на научно-технически информации, изделия, машини и технологии от капиталистическите страни се превръща в „двигател на прогреса“ в сферата на електрониката, фармацията, битовата химия, военното производство и др.

„Книгата се препоръчва и за соцносталгици, но задължително с чувство за хумор, защото много от документалните факти са толкова шокиращи и непосилни за възприемане от здравия разум, че единственият начин за това е смехът“, посочва още проф. Вили Лилков.

Книгата на българската журналистка и писател Нася Кралевска „Комунизмът в битка с демокрацията“ (2010 г.) намери място в престижна класация на топ 100 на най-продаваните книги за комунизма в света.

Класацията (представена в CNN и Forbes) е публикувана на сайта BookAuthority (виж линка – ТУК), който идентифицира и оценява най-добрите книги в света въз основа на препоръки от лидери, мислители и експерти.

Книгата на Нася Кралевска заема 65-то място в класацията в компанията на имена като Збигнев Бжежински с неговото изследване „Големият провал“ – Раждането и смъртта на комунизма през ХХ век (1990 г.), носителката на наградата „Пулицър“Ан Епълбаум с „ГУЛАГ“ (2004 г.) – най-пълната история на съветската лагерна система за принудителен труд и изследването ѝ от 2012 г. „Желязната завеса“, посветено на смазването на Източна Европа, 1944-1956 г., „Възходът и падането на комунизма“ (2010 г.) на Арчи Браун, носител на наградата WJM Mackenzie за най-добра книга по политически науки за 2010 г. и др.

В класацията място намират и трудове на Маркс, Енгелс и Ленин, а също така и съвременни биографии на Сталин и Че Гевара. В топ 100 на най-продаваните книги за комунизма се нареждат и изследвания за тоталитарния комунистически режим в Китай, както и такива, посветени на Студената война и шпионажа в този период между Източния блок и Запада.

Присъствието на „Комунизмът в битка с демокрацията“ на Нася Кралевска в тази класация е изключително, като се има предвид, че това е единственото изследване за комунистическия режим в България, издадено на английски език.

„Комунизмът в битка с демокрацията“ е английският вариант на българския оригинал „Без заглавие“ на Кралевска – претърпял пет издания в България.

За българския автор

Нася Кралевска е дъщеря на д-р Атанас Кралевски, преследван и арестуван от комунистическия режим през 1949 г. заради отказа да се отрече от убежденията си на демократ и за разпространяването на „неверни твърдения“ за „народната власт“ и клевети за починалия същата година комунистически вожд Георги Димитров.

Той е осъден на 3 години строг тъмничен затвор, глоба и лишаване от граждански права и лекарски права за срок от 7 години.

Сайтът desebg.com публикува рецензията на д-р Росица Чернокожева от Института за литература в БАН на книгата „Семената на страха“ на политическия емигрант Ванцети Василев, издадена преди 30 години и останала в историята като едно от първите повествования за най-големия лагер за политически противници на БКП – „Белене“.

Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на няколко книги. Текстът е публикуван най-напред в kultura.bg. Вътрешните подзаглавия в публикацията са на desebg.com.

Уникалността на книгата „Семената на страха“

„Изглежда комунизмът се бе оказал некадърен аранжор“, тези думи на Ванцети Василев следват мисълта му, че витрината на комунизма, която са се опитвали да покажат на света като прекрасна, е фактически празна. Значи аранжорът е бил некадърен!

Неговата уникална книга „Семената на страха“ е една от първите, след 45 години социализъм, които дръзват да говорят за концлагерите, терора, репресиите и двуличието на политическата върхушка и нейните подразделения в комунистическа България. Годината на издаването ѝ е 1991-ва. Точно преди тридесет години.

Трябва да отбележим, че в тези ранни години излиза и книгата на Недялко Гешев „Белене – островът на забравените“, отпечатана през 1992 г. Преди това Недялко Гешев я издава през 1988 г. в Брюксел. Затова може да се каже, че книгата на Ванцети Василев е първият разказ за Белене, издаден в България.

Съдбата на нейния автор е необикновена, цяла одисея: „От 1973 г. сменя няколко професии в заводите на град Перник, Радомир и Земен.
Преследван от ДС и избрал свободата на Запад

Преследван от органите за сигурност като син на репресиран от лагера на остров Белене, през 1988 г. той емигрира в Италия. От края на 1989 г. живее и работи в Ню Йорк“.

В края на „Семената на страха“ е отбелязано, че книгата е написана през 1988 г., но ръкописът е завършен още през 1984 г. В епилога авторът разказва как пренася този ръкопис през границата – разделен на две и увит около бедрата му, под крачолите на панталона, пристегнати с ластични чорапи за разширени вени.

Много важна част от знанието за комунистическите режими са не само архивните документи от периода 1944-1989 г., но и преките свидетелства на жертвите. В България, с единични изключения, тези свидетелства започнаха да се появяват едва след краха на тоталитарната система в края на 1989 г., когато страхът от нови репресии върху самите жертви или техните близки започна постепенно да изчезва, а мисълта стана свободна.

Трябва да се има предвид и факта, че по тези причини не всички спомени на жертвите, издадени след 1989 г., са писани преди това, по време на тоталитарното управление на БКП. Мемоарите на Йордан Вълчев и Стефан Бочев са сред малкото, които въпреки риска от тежки последствия са писани по време на комунистическата диктатура.

Почти всички жертви на комунистическия режим, създали мемоарна литература, са определяни от същия този режим като негови идеологически и политически врагове и няма да е преувеличено да се каже, че те представляват цялата палитра от българското общество.

На пръстите на едната ръка обаче се броят авторите на мемоари от периода на тоталитарния комунизъм в България, които преди да бъдат хвърлени в месомелачката на насилието на комунистическата партия са нейни верни кадри.