Няма как в седмицата, когато официално почитаме 1 февруари – Деня за почит към паметта на жертвите на комунизма, да не припомня изключително ценната книга на Петър Семерджиев за „народния съд”.

Бързам да кажа, че изданието е библиографска рядкост, тъй като е отпечатано през 1997 г. в Ерусалим, където Семерджиев намира убежище след напускането на НРБ през 1973 г. със съпругата си Ема Герон. Инициативата за издаването на книгата е на дългогодишния приятел на Петър Семерджиев – емигранта д-р Иван Гаджев, директор на Македоно-българския институт „Св. Климент Охридски”, който подпомага издаването и на други ръкописи на бившия кандидат-член на ЦК на БКП.

Не съм сигурен дали в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” има копие от изданието, но в книгата е отбелязан каталожния номер, под който тя присъства в Библиотеката на американския конгрес във Вашингтон.

„За първи път се заговаря за Народен съд в партийните документи, издавани през есента на 1941 г. В обръщение на Централния комитет от септември към българските граждани е отправено предупреждение към народните представители, служителите в администрацията и военните съдилища, както и към органите на полицията, че за своите действия щели да бъдат изправени пред народен съд”, пише Петър Семерджиев.

Тази неделя ви представям книгата на колегата Крум Благов – „Първият милион”. Тя е на пазара от края на 2011 г. и вече предизвика засилен интерес на читателите.

До броени дни комисията по досиетата ще обяви първата част от агентите на бившата Държавна сигурност сред кредитните милионери – без съмнение още една линията, която ще освети задкулисното влияние на силовите структури на комунистическата партия в икономиката след 10 ноември 1989 г.

Не знам дали Крум Благов е планирал излизането на книгата си, но какво по-добро четиво от това за първия милион преди да разберем кой кой е сред кредитните милионери.

Но и да не беше това съвпадение книгата е ценна поради няколко факта. На първо място интерес предизвикват имената, които в центъра на повествованието. Нека ги изброя: Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Димитър Барбуков, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия Павлов, Николай Банев, Славчо Христов, Христо Ковачки.

Някои от тях респектират най-вече с влиянието си и в момента, така че се иска известен кураж да потърсиш интервю от подобни бизнесмени, темата на което да е произхода на началните капитали.

Не е необходимо да ви уверявам, че това е последното нещо, което искат да бъдат питани онези, които мнозина днес определят като българските олигарси.  „Първият милион – няма човек, който да обясни как го е спечелил”, е откровението на един от героите на книгата Георги Гергов, което е достатъчно показателно за българската действителност.

Второ, мисля, че българите много бързо забравят онова, което е било малко преди 10 ноември 1989 г.и първите седем години, на онова, което днес приемаме за демокрация. От тази гледна точка книга е много полезно четиво за лекуване на общата обществена амнезия към този период. А той са важен най-малко, за да не бъдем манипулирани.

Изследването на колективната историческа  памет е важен инструмент за разбиране на съвременността. Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

С тези уводни думи Евгения Иванова, съставител на изследването „Топоси на историческата памет”, ни въвежда в излязлата неотдавна книга „Минало несвършващо”, събрала изследването и коментарите към него. То е инициатива на Нов български университет, на Американския университет в България и отчасти на СУ „Св. Климент Охридски”.

Теренното изследване е проведено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. (частично повторено октомври 2010 г. – януари 2011 г.), като обхваща всички малцинствени групи в страната. Целта е чрез него да се потърси отговор кои са онези местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани. .

Предстоящата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към Държавна сигурност на ръководните лица на вероизповеданията в България, предизвика паника и известна съпротива сред част от духовниците в Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ).

Много пъти през последните седмици в общественото пространство беше задаван въпроса защо само от Светия синод реагираха по този начин?

Дали действително държавната власт в резултат на приетия от тройната коалиция и опозицията преди цели пет години закон за досиетата, се намесва в делата и независимостта на църквата или просто с отварянето на архивите на ДС българското общество с огромно закъснение ще добие представа колко зависими от репресивния апарат на БКП са били висшите архиереи?

Тази неделя ви представям едно от най-стойностните и задълбочени изследвания по темата за църквата при комунизма – книгата на младия историк Момчил Методиев „Българската православна църква между вярата и компромиса”.

„През комунистическия период Българската православна църква е управлявана от трима патриарси – патриарх Кирил, патриарх Максим и агент ПАТРИАРХ. Може да звучи парадоксално, но последният не е само събирателен образ на агентите на Държавна сигурност сред висшето духовенство, а реален псевдоним на един от най-известните, включително и в посткомунистическия период, митрополити на БПЦ”. С тези думи Момчил Методиев започва увода си към най-задълбоченото изследване за църквата по времето на тоталитарния комунистически режим, от промените насам.

Не бързайте обаче да си изграждате погрешната представа, че това е книга, за агентите на ДС сред духовенството. Макар в нея да става ясна самоличността на редица агенти сред висшия църковен клир, скрити зад псевдонимите в архивите, целта на изследването е друга. А именно да отговори на въпроса какви са били истинските отношения между църквата и комунистическата държава? Дали църквата е била репресирана от властта организация или е казионна структура в периода след 9 септември 1944 г.?