Справка на федералната служба, отговаряща за архивите на ЩАЗИ, показва, че през 2012 година са били подадени 88 231 заявления за достъп до документите на бившите източногермански тайни служби. Това доказва, че интересът към миналото,  съхранено в архивните документи на ЩАЗИ, продължава да расте.

Почти две трети от тези заявки са постъпили в 12-те регионални представителства на федералната служба. Заявленията за достъп свързани с различни научни или медийни публикации през миналата година са наброявали 1 430, а броят на поръчаните и прегледани страници от архивите е надвишавал 170 000.

 Особено голям интерес е имало към документи свързани с теми като откупуването от страна на ФРГ  на затворници от ГДР, които в миналото са били членове на националсоциалистическата партия, студентското движение, подземния затвор на ЩАЗИ в Ерфурт и смъртните случаи на вътрешногерманската граница.

 Темите за насилствените методи използвани от ЩАЗИ за обработването на политическите затворници в ГДР и западни компании като IKEA също са били сред тези, за които през изтеклата вече година е имало заявки за търсене на информация в архивите.

От 1971 г. до 1975 година в ГДР е действала научна работна  група от младежи, наречена накратко КОСМОС (JAGK). Целта й е била да изследва космическото пространство и пътуването в открития Космос, без значение дали става дума за американската или съветската перспектива. Тази група от ентусиасти е съществувала под шапката на някогашното астрономическо дружество на ГДР.

За съдбата на тази групата разказва сътрудникът на федералната служба по архивите на ЩАЗИ в град Ерфурт – проф. Райнхард Бутман. В края на октомври 2012 г. в Бад Мюнстерайфел се състоя конференция с научни доклади под мотото „Стената – една граница през Германия”. Събитието беше придружено и с изложба.

Според проф. Бутман изследователската група КОСМОС в най-трудните години на режима е съставлявала повече от 100 души. Заедно със съмишлениците и абонатите на вестник KOSMOS Kurier те са достигали до 300 души. Годишно в цяла Източна Германия са се провеждали десетки срещи и конференции на изследователите от групата КОСМОС. Освен това се организирали и екскурзии до различни астрономически и астрофизически центрове в страната и в рамките на социалистическия лагер. Партийното и държавно ръководство на ГДР обаче не е гледало с добри очи на дейността на това научно звено.

Преследването и заклеймяването на „врага с партиен билет” е често срещана практика за отърваване от неудобните за тоталитарните режими лица, позволили си да критикуват правилния курс на управление.

Сред тези лица в източногерманската комунистическа партия е и издателя социалист Валтер Янка. Неотдавна федералната служба, отговорна за архивите на ЩАЗИ разкри част от  малко известни за широката общественост факти около този процес.

Преди 55 години на 26 юли 1955 г. е произнесена присъдата срещу „вътрешнопартийният критикар” на режима Валтер Янка. Той е осъден на 5 години строг затвор заради "противодържавна дейност". Наказанието му е определено от държавното и партийно ръководство като предупреждение към всички инакомислещи критици на ГДР.

Биографията на Янка е образцова за всеки един комунист. Преследван от нацистите, през 1933 г. той е задържан и екстерниран. През 1936 г. се записва като доброволец и воюва срещу френските войски и участва в испанската гражданска война. След края на Втората световна война през 1947 г. се завръща в съветската окупационна зона на Германия. .

Преди 25 години на 22 юли 1987 г. в Западен Берлин  стартира радио „Гласност – извън контрол” .Частният алтернативен канал „Радио 100” тогава на практика осъществил една радиопрограма насочена към източногерманската опозиция и излъчване от Западен Берлин. От ЩАЗИ естествено също я чули.

Проектът  „Радио Гласност”  е един от най-важните за опозицията в ГДР от края на 80-те години. Той се ражда благодарение на сътрудничеството с опозиционери от Източен Берлин, правозащитници изселени от ГДР, живеещи в Западен Берлин и местни поддръжници на източногерманската опозиция. Радио „Гласност” се прави от частното алтернативно радио „100”.

То се е намирало в квартал Шьонеберг на Западен Берлин и предоставяло своето студио за излъчванията на други програми. Материалите са получавани нелегално от Източна Германия.

Представителите на опозицията са използвали тази възможност за да пропагандират идеите си за бъдещото развитие на ГДР и да разказват за ежедневието на източногерманците.