Сайтът desebg.com публикува архивни документи, разкриващи по какъв начин Държавна сигурност е използвала пропагандата за „профилактика” или промиване на мозъци в обществото. Архивите показват, че репресивният апарат на БКП е почерпил опита на „братското” източногерманско Министерство на Държавната сигурност, известно повече под абревиатурата ЩАЗИ.

През 1970 г. специално за изучаване на опита на „братските органи” на ГДР за Източен Берлин заминават офицери от отдел „Профилактика със средствата на пропагандата”, които впоследствие излагат подробен доклад до министъра на вътрешните работи.

В ГДР те са посрещнати от началника на отдела за агитация при Министерството на Държавната сигурност на ГДР. Пред българските представители на ДС е представена историята на източногерманският опит, чието начало е поставено още през 1952 г. със създаването на служба за пропаганда към Секретариата на ЩАЗИ.

Сайтът desebg.com публикува лично строго секретна информация относно: „Състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ, начело с др. Ю. Андропов”. Документът е от 1969 г. и разкрива разговорите между партийното и държавно ръководство на НРБ и поканената от него делегация на Комитета за Държавна сигурност на СССР (КГБ), начело с неговия председател (1967-1982) Юрий Андропов, който впоследствие се издига до генерален секретар на ЦК на КПСС (1982-1984).

Първият секретар на ЦК на БКП и министър-председател Тодор Живков се среща лично с Андропов през 1969 г. и го запознава с някои проблеми, за чието решение се използва Държавна сигурност. Като един от тях е посочен „работата сред населението от турски произход у нас”.

В документа е посочено, че по време на срещата Тодор Живков уверява висшия съветски ръководител, който освен председател на КГБ е и член и секретар на ЦК на КПСС, че „Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз”.

Източногерманското Министерство на държавна сигурност, известно като ЩАЗИ и Комитетът за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет в Народна република България са се договорили още през 1967 г. да следят граждани от двете страни на Източния блок по време на пребиваването им в другата страна, а репресивният апарат на БКП е гарантирал „всестранна помощ” на ГДР срещу бягствата на източногерманци през границите на НРБ.

Това разкрива строго секретно споразумение между ЩАЗИ и КДС, сключено през 1967 г., разсекретено наскоро от Комисията по досиетата, което сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от началниците на ЩАЗИ и КДС ген. Ерих Милке и ген. Ангел Солаков в София. За да възпре бегълците от комунистическата диктатура в ГДР шест години по-рано, през 1961 г., по съвет на съветския лидер Никита Хрушчов първият секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт се разпорежда за изграждането на Берлинската стена, превърнала се в най-уродливия символ на комунистическото управление в Източния блок.

В тази статия, базирана на документи от архивите на Министерството на държавната на сигурност (ЩАЗИ) на някогашната Германска демократична република (ГДР), става дума за две наглед обикновени истории. Без никаква връзка помежду си, освен че двамата герои попадат волю или неволю в кореспонденцията между българските и източногерманските тайни служби по времето на комунизма. Прегрешенията им от днешна гледна точка изглеждат незначителни, но за тоталитарния режим те са били в състояние да задействат тежкия репресивен апарат на "органите". Макар и единични и без претенция за изчерпателност, случаите на тъкачката от Джебел и инженера от Лайпциг хвърлят светлина върху тоталното следене в комунистическата диктатура, механизмите на службите и често самоцелното им преиграване.