Лех Валенса е бил платен сътрудник на комунистическите служби няколко години преди да се превърне в лидер на „Солидарност” – първият независим синдикат в Източния блок. Това стана ясно от изявление на директора на Институт за национална памет в Полша Лукаш Камински.

Антикомунистическият ореол на Валенса му донесе Нобелова награда за мир през 1983 г., а след падането на Берлинската стена беше избран и за президент на Полша (1990-1995).

Новите разкрития стават факт, след като Институтът за национална памет конфискува от вдовицата на последния комунистически външен министър Чеслав Кишчак документи доказват, че Валенса е бил агент под псевдонима „БОЛЕК” между 1970 г. и 1976 г.

„В личното му досие има плик с написано на ръка съгласие за сътрудничество, носещо подпис Лех Валенса,”БОЛЕК”. Сред документите от това досие има и ръкописни разписки за получени суми”, заяви пред журналисти шефът на Институт за национална памет Лукаш Камински.

Покушението срещу Александър Литвиненко е сравнимо с извършеното през 1978 г. убийство на българският дисидент Георги Марков, който бе отровен на моста „Ватерло” със сачма с рицин, пише британския вестник „Гардиън” по повод последните разкрития на британските съдебни власти за ликвидирането на руският беглец преди 10 години.

Разследването на убийството на бившият подполковник на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) Литвиненко (виж подробности за убийството му - ТУК), станал впоследствие критик на Кремъл, не само установи, че в престъплението е замесена руската държава, а и че вероятно то може да се свърже със самия Владимир Путин. Това, че министърът на вътрешните работи Тереза Мей нарече извършеното през 2006 г. в Лондон убийство "безочливо и неприемливо", е хубаво, но не е достатъчно. Британското правителство даде ясно да се разбере, че дипломатическите отношения с Русия няма да пострадат, посочва "Гардиън".

 На британското правителство няма да бъде лесно да предприеме нови действия срещу Москва, въпреки че съдия Робърт Оуен приведе неоспорими доказателства за участие на Русия в убийство на територията на Великобритания, пише в. "Дейли телеграф".

Сайтът desebg.com публикува кореспонденция на Ройтерс за това как 25 години след Обединението на Германия там продължават усилията за проучването на архивите на репресивния апарат на бившата ГДР, известен като ЩАЗИ. В него става ясно за програмата за възстановяване на архивите, които ЩАЗИ се е опитала да унищожи малко преди през януари 1990 г. гражданското общество да окупира нейните сгради в Източен Берлин, а също така за продължаващия огромен интерес към тоталитарното архивно наследство от страна на жертвите на ЩАЗИ и изследователите. Материалът на Ройтерс се препечатва по БТА.

В плесенясало помещение в лабиринт от офиси в Източен Берлин две жени работят търпеливо върху най-огромния пъзел, който светът е виждал: повече от половин милиард парчета, които събрани заедно, разкриват подробности за безбройните престъпления на източногерманската тайна полиция.

Министерството на държавната сигурност, по-известно като ЩАЗИ, е използвало мрежа от агенти и информатори да събират информация за всеки гражданин на Източна Германия, за да смазва по-успешно инакомислието.

Между  180-те хиляди сътрудници на източногерманското министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, е имало и група от непълнолетни лица, установи Федералната служба за архивите на източногерманската тайна полиция.

Поради липсата на достатъчно данни в статистиките на ЩАЗИ, точният им брой е трудно да бъде установен, но към края на комунистическата диктатура в ГДР те най-вероятно са били около 500 души.

Използването на деца като сътрудници на ЩАЗИ е било пренебрежимо малко в сравнение с общия брой на нещатните сътрудници. От тайната полиция са се възползвали от деца, само когато се налагало да се събере специфична информация като например за регулярните повиквателни на младежите в редиците на източногерманската народна армия.