Сайтът desebg.com представя интервю с Клаус Дексел, автор на новия документален филм „Накаран да замлъкне: Писателят Георги Марков и убийството с чадър”. Дексел е продуцент, сценарист и режисьор на продукцията. Българската премиера се състоя на 14 март 2013 г. в рамките на „София Филм Фест”. Филмът предстои да бъде излъчен в Германия и Франция.
Твърдението на автора, подхвърлено във филма, че причината да не се стигне до разкриване на убийството е прикриването на информация от британските служби, без да представи каквито и да е доказателства, очаквано предизвика реакцията на журналисти, които са по-наясно със случая. В интервюто са използвани въпросите (първите три) на Даниела Горчева, сп. „Диалог”, Холандия. Останалите въпроси са на Христо Христов. В някои от отговорите взимат участие Александър Донев, продуцент от българска страна и Ричард Къмингс, бивш шеф на сигурността в радио „Свободна Европа” и консултант във филма.

Защо създателите на филма не са изяснили причините, поради които Франческо Гулино не е арестуван от датските служби през 1993 г.? И дали причината за това не е забавянето на важна информация от българските власти?

Миналата седмица в рамките на „София Филм Фест” се състоя премиерата на документалния филм „Накаран да замлъкне: Писателят Георги Марков и убийството с чадър”. Негов сценарист и режисьор е германският продуцент Клаус Дексел.

Той работи по продукцията от есента на 2008 г., която е финансирана основно от френско-германския тв канал „Арте”, а началото на снимките са от ноември 2011 г. Това предполага сериозна подготовка и възможност да се вникне в трагичната съдба на убития през септември 1978 г. в Лондон български писател Георги Марков за успешното й пресъздаване на екрана с най-важните подробности, станали известни през последните 23 години.

Филмът „Накаран да замлъкне: Писателят Георги Марков и убийството с чадър” е четвъртият документален опит да се повдигне завесата покушението.

„Докато има такива, които ме плюят, аз знам, че съм жив. Няма друг публицист или журналист на моята възраст. Аз съм най-възрастният активно действащ публицист журналист. Е да, ама тук в един жълт вестник едно лице изля една помия върху мен, че съм най-старото ченге. Е, какво най-старото, естествено, че съм най старото...”

Думите са доайена на българската журналистика Петко Бочаров, казани в пролога на документалния филм „Живот в три Българии”, посветен на журналиста. Премиерата му се състоя на 19 февруари 2013 г. в Дома на киното. Датата не е случайно подбрана – на 19 февруари тази година главният герой на документалната лента  навърши 94 години.

Роден в предвоенна София превратът на 9 септември 1944 г. заварва Петко Бочаров 25-годишен, а при падането на Берлинската стена и краха на комунистическия режим в България е вече на 70 години. Следващите 25 лета е свидетел на прехода от комунизъм към демокрация. Това действително е живот в три различни епохи от българската история.

 Напълно  логично е авторите на филма – режисьорът Станислава Калчева и сценаристът Валентин Измирлиев да пречупят разказа за героя си през неговия личен поглед върху тези три периода от живота му. Самият Петко Бочаров издаде пред последните години мемоари с подобни заглавия – „Картини от три Българии”, „Страсти и контрасти в три Българии” и „Лица и съдби от три Българии”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува видеорепортажа на БНТ за премиерата на документалния филм на режисьора Атанас Киряков в Европейския парламент на 8 май 2012 г.

Инициативата за представянето на документалната лента е на евродепутата Андрей Ковачев ГЕРБ/ЕНП.

Той финансира и изработването на DVD със субтитри на английски на филма за разпространението му в университети в страната и в чужбина.