Чехия намалява пенсиите на бившите комунистически функционери и увеличава тези на някогашните дисиденти, предаде радио Дойче веле, цитирано от Faktor.bg.

Този акт на закъсняла справедливост ще спаси от бедност поне някои от жертвите на режима.

Петрушка Шустрова беше известна чешка дисидентка, журналистка, преводачка и експертка за Източна Европа, починала през 2023 г. Във времето между съветската окупация на Чехословакия през 1968 г. и падането на комунизма на 17 ноември 1989 г= Шустрова е сред най-известните противници на режима.

Тя е една от първите подписали декларацията „Харта 77“, а по-късно и говорителка на едноименната гражданска инициатива под ръководството на Вацлав Хавел. Документът отприщва вълна от репресии срещу подписалите го.

Четири месеца след като Васил Терзиев публично направи предложение да бъде приет закон за лустрацията нито една политическа сила, включително и издигналите го като кандидат за кмет на София „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, не дадоха знак, че са взели на сериозно призива му, показа проверка на desebg.com.

На 2 юли 2023 г. по Би Ти Ви, непосредствено след като кандидатурата му за кмет беше издигната, Васил Терзиев заяви:

„Постоянно се замита темата за службите, за репресивния апарат, и за да го решим аз апелирам към нашите политици да направят отговорното нещо – да приемат закон за лустрацията.“

От 17 юни 2021 г. в Германия вече има комисар на жертвите на диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП – компартия в ГДР в периода 1946-1989 г., б.а.).

Тогава досиетата на източногерманския репресивен апарат (ЩАЗИ) бяха прехвърлени от Федералната служба за архивите на Министерството на Държавна сигурност на бившата Германска демократична република (ГДР) във Федералния архив на Германия.

С този акт приключи мандатът на Роланд Ян –ръководител (2011-2021) на Федералната служба за досиетата на ЩАЗИ.

В същия ден в Германия обаче започна функционирането си напълно нова институция – комисаря за жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившата ГДР.

По повод Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими (23 август) министрите на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния призоваха за разследване на престъпленията на комунистическите режими, съобщи The Baltic Times.  

Това стана по време на срещата на Съвета на ЕС и на конференция на историци, като тази година двете събития се проведоха в словашката столица Братислава (през 2015 г. срещата на министрите беше в естонската столица Талин).

Министрите излязоха с общо изявление, в което критикуват страните, чиито управляващи се гордеят с бившия Съветски съюз и извършените от него престъпления и подклаждат екстремизъм и престъпления на омразата през интернет или като подкрепят крайни политически партии.

Подобни действия са недопустими, когато се почита паметта на загиналите и пострадалите в резултат на терора, провеждан от комунистическите режими, подчертават министрите.

Според тях страните членки на ЕС трябва заедно да осъдят престъпленията на комунистическите режими. Ако не предприеме действия в тази посока, ЕС ще създаде условия, в които ще се появят пропуски в историческите познания на европейските граждани. Това пък може да доведе до взимането на решения, които да отслабят мира и единството в Европа, отбелязват още министрите.