Изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964” беше представена в сряда вечер (13 февруари 2019 г.) в Литературно-художествения музей „Чудомир” в Казанлък.

Тя е инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, а поканата да гостува в града на розите е на ръководството на музея „Чудомир”.

Директорът на музея Добрина Матова откри събитието, определяйки изложбата, като „изключително интересна, която хвърля светлина върху едно много трудно време от историята не само на България, но и на бившите социалистически страни”.

По думите ѝ експозицията показва достоверно малко известни и използвани досега архивни документи, фотографии и графики, които разкриват важни моменти от събитията в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век.

Библиотеката на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” се оказа малка за всички желаещи да присъстват на премиерата на най-новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944-1991”.

Тя се проведе в сряда (16 януари 2019 г.) и събра студенти, представители на пловдивската академична общност, граждани и журналисти.

За големия интерес към събитието роля изигра и отличната организация, както от страна на домакините от Пловдивския университет, така и от гостите от Комисията по досиетата.

Визитата на ръководството на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхраняването и достъпа до архивите на Държавна сигурност започва с приемането му от ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”  проф. Запрян Козлуджов.

Огромната бездна на незнание за тоталитарния комунистическо управление и неговия репресивен апарат пролича по време на представянето на новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и средствата за масова информация 1944-1991”.

Неговата официална премиера се състоя в сряда (12 декември 2018 г.) във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” пред студенти и университетски преподаватели.

От пълна зала с млади хора, родени в края на 90-те години, десетилетие след краха на комунистическата система в, само няколко души отговориха на въпроса кой е чувал нещо за Държавна сигурност, зададен в началото на събитието от Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991”.

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №45 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2017 г.

Неговата премиера беше неотдавна в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Новият сборник продължава изследователския стремеж на Комисията да запознае по-широк кръг читатели с дейността на ДС на различни континенти.

Комисията по досиетата вече издаде един двутомник за присъствието на тоталитарните комунистически служби (ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) в Близкия Изток и Централна и Източна Азия.

Преди това тя издаде и сборници за сътрудничеството с други „братски” служби, като съветския КГБ и източногерманската ЩАЗИ.

Сега погледът е насочен на запада – към Латинска Америка. Съставителите от Комисията са съсредоточили вниманието към четири страни – Куба, Никарагуа, Мексико и Аржентина.

В първите две ДС установява тесни връзки и сключва споразумения за сътрудничество. С Куба, защото ги свързва с общата борба против основния противник – САЩ.

А с Никарагуа, защото това е една от страните, в които СССР осъществява успешен износ на революция чрез завзелия властта през 1979 г. левия Сандиниски  фронт за национално освобождение, ръководен от Даниел Ортега. НРБ е една от страните от Източния блок в Европа, която подкрепя с финансови и оръжейни безвъзмездни помощи, а ДС обучава кадри от специалните служби на режима на Оргета.

В другите две латиноамерикански страни – Мексико и Аржентина Държавна сигурност вижда възможност за осъществяване на важна оперативна дейност. В Мексико това се случва на по-късен етап, тъй като едва през 1974 г. са възстановени прекъснатите през 1941 г. дипломатически отношения. Граничещата със САЩ страна е предизвикателство на ДС по отношение именно на възможността да се осъществяват разузнавателни действия срещу Вашингтон. Доколко успешни са те е отделен въпрос. ДС проявява интерес не само към силното присъствие на ЦРУ в Мексико, но и службата за борба срещу наркотиците – ДЕА.