Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“. 

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №53 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2019 г.

Заради пандемията от комунистическия китайски вирус (комид-19) и последвалите противоепидемични мерки премиерата на сборника се състоя едва през юни 2021 г. в Нов български университет.

Трябва да се отбележи, че за първи път темата за лагерите, в които политическите бегълци от комунистическия режим в България са били настанявани временно, се разглежда така подробно в архивите на Държавна сигурност.

Досега представите за бежанските лагери в публичното пространство и в някои документални изследвания, свързани с българската политическа емиграция в периода 1944-1989 г., са градени изключително и само върху свидетелствата на различни политически емигранти.

Сега читателите имат възможност да добият представа за лагерите за политически бегълци от събраната информация в репресивния апарат на БКП.

А Държавна сигурност активно се интересувала от тези места за  проучване и разпределение на политическите емигранти.

Този интерес се канализира след като през 1947 г. политическата опозиция в страната е ликвидира и тоталитарната БКП вижда в политическата емиграция противник, който трябва да бъде разединен и „разложен“ по терминологията на Държавна сигурност, която се захваща с това.

ДС гледа на лагерите за политически бегълци като на места, където противникът извършва дейност в ущърб на режима в НРБ.

Целта на Държавна сигурност е да събере информация за структурата и режима в лагерите, техните ръководства, начина на финансирането им.

А също и така и да попречи на тяхната дейност чрез диверсии и саботажи, а също така и чрез внедряване на своя (временна) агентура в тях.

Документалният сборник съдържа документи за бежанските лагери в Гърция, Турция, Италия, Австрия, Федерална република Германия, както и в Швеция.

Макар и да са наричани лагерите на Запад, това определение трябва да се възприема условно, защото само една част от политическите бегълци за използвали западната граница с тогавашната Югославия, а други са пробвали шанса си през южната с Гърция и югоизточната с Турция.

След 8-месечни ограничения на публичните си изяви заради пандемията, причинена от китайския комунистически вирус (ковид-19), Комисията по досиетата отново привлече вниманието на студенти, преподаватели, изследователи и граждани.

Това стана днес в Нов български университет (от два дни в него вече се провеждат присъствени занятия), където независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност, представи един от своите нови документални сборници.

Премиерата се състоя при голям интерес от страна на публиката, като същевременно представянето се излъчваше и онлайн.

Документалното фототипно издание е под заглавието „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“  се промотира в партньорство с Департамент „Право“ на НБУ  като част от Общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, който се организира от правния департамент на висшето учебно заведение.

Желанието да знаем истината за комунистическото минало е живо – показа го изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)“, която отново се показва в столицата, след като в понеделник (19 октомври 2020 г.) беше представяна през последните години в страната.

Откриването ѝ се състоя в общинския културен институт Дом на културата „Красно село“, където на близо 20 пана се представят с архивни документи и снимки събитията през десетте години след смъртта на съветския диктатор Сталин през 1953 г.

Новата вълна на разпространение на комид-19 не уплаши политически затворници, хора, чиито семейства са попадали под репресиите на тоталитарния режим на БКП от столицата и страната, представители на местната власт, общественици и граждани, а събитието премина при спазване на антивирусните мерки.

На 19 октомври 2020 г., понеделник, от 17.30 часа в Общински културен институт Дом на културата „Красно село“, зала № 3, Комисията по досиетата ще представи изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964).

Тя представя промените, които настъпват в комунистическа България след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин.

Изложбата е партньорски проект между Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, която за първи път беше представена през 2014 г. по време на отбелязването на 25 години от началото на демократичните промени в нас, а в следващите години тя е излагана в множество градове в страната.

Годините след смъртта на Сталин през 1953 г. са свързани с реалните надежди на мнозина за отхвърляне на съветския модел на управление, първите опити за пробив на Желязната завеса.