В библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. То излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

Комисията по досиетата е стартирала процеса по създаване на дигитален архив на тоталитарните комунистически сили, става ясно от двата отчетни доклада за дейността ѝ през изтеклата 2020 г., публикувани на сайта ѝ.

Както desebg.com информира по закона за досиетата Комисията се отчита два пъти в година пред Народното събрание.

Общо за изминалата година за дигитализирани 788 архивни дела или 91 025 листа показват отчетите на Комисията. Тази дейност се извършва от отдел „Комплектуване, съхранение, дигитализация, реставрация и застраховане на архива” към дирекция „Архив” на Комисията по досиетата.

За първия отчетен период (1 декември 2019 г. до 30 юни 2020 г.) в Комисията са извършени следните дейности по дигитализация, реставрация и застраховане на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Ученици от 8-ми и 10-ти клас от СОУ „Христо Ботев” и СОУ „Козма Тричков” във Враца, придружени от своите учители по история, станаха първите средношколци в България, които посетиха Централизирания архив за документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от периода на тоталитарното управление на БКП и се запознаха с функционирането му и дейността на Комисията по досиетата.

Това стана в понеделник, 9 май 2016 г. (деня на Европа), избран от преподавателите във Враца като ден за патриотично възпитание на учениците.

 Посещението им в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г., е инициатива на община Враца, която от началото на годината организира серия от мероприятия за запознаване на младите хора и обществеността в града с факти и подробности за тоталитарния комунистически режим.

Общо 48 сътрудници на тоталитарните комунистически служби в листите на кандидатите за народни представители в 40-то Народно събрание освети Комисията по досиетата днес.

По закона за досиетата независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, е задължен да извършва проверка на кандидатите за депутати и да обявява резултатите преди вота, за да може обществото да получи право на информиран избор.

Проверката е обхванала общо 1 866 лица от общо регистрираните кандидати за народни представители 4 582 души.

Комисията проверява само онези, които към 1991 г., когато официално е закрита ДС, вече са били пълнолетни и са могли да бъдат вербувани.