Комисията по досиетата огласи днес поредно частично решение от глобалната проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лица, свързани с приватизацията по отраслови министерства, извършена през 1999 г.

По закона за досиетата независимият държавен орган е задължен да провери за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателите служби на БНА членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми, еднолични търговци и физически лица, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях.

Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа да предостави важни данни на Комисията по досиетата за кандидатите на евродепутати и народни представители на предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни 2024 г., на базата на които пред обществото трябва да бъдат огласени сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред лицата, регистрирани за двата вота, научи desebg.com от информиран източник.

ЦИК е отказала да предостави на Комисията по досиетата данните от коя политическа сила са кандидатите, подлежащи на проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, както и в кой избирателен район са издигнати.

„Мотивът“ на ЦИК е, че тя счита, че „няма законово основание“ Комисията да изисква от коя политическа партия, коалиция или инициативен комитет са издигнати кандидатите“ (виж по-долу отговора на председателя на ЦИК до Комисията по досиетата).

Общо 24 374 български граждани са проверени за принадлежност към тоталитарните комунистически служби през отиващата си 2023 г.

Това показват докладите на независимия държавен орган, с които се той отчита пред Народното събрание и са публично достъпни на сайта му.

Както desebg.com съобщи общо 441 сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА е разкрила Комисията през 2023 г.

Освен тази статистика докладите на Комисията разкриват дават важна представа за категориите проверявани лица.

Desebg.com предлага на своите читатели обобщени данни от двата отчета (юли и декември).

Най-голяма група, проверени лица през 2023 г. са тези, които са заемали или заемат публични длъжности или са извършвали или извършват публични дейности – общо 8467 души (6065 лица, проверени през първия отчетен период и 2402 лица, проверени през втория период).

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“, чиято премиерата се състоя в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ преди броени дни.

Фототипно издание излиза под №51 от документалната поредица „Из архивите на ДС“ на независимия държавен орган, натоварен с осъществяване на държавната политика за популяризиране на документите на репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.

Сборникът е част от изследователската програма на Комисията за 2018 г., а премиерата закъсня с две години поради настъпилата пандемия от ковид-19.

Хартиеното издание на сборника съдържа 99 документа, а в разширеното електронно издание (DVD) са включени 275, като подборът е направен от над 250 архивни единици.

Сборникът дава ясна представа за разправата на комунистическия режим със земеделската опозиция след 1945 г. като част от унищожаването на политическите партии за установяването на тоталитарен режим от съветски тип.

Още след 9 септември 1944 г. в отделение „А“ на Държавна сигурност (вътрешното политическо разузнаване) съществува структура, която се занимава с разработването на земеделците, независимо от факта, че един от техните лидери Никола Петков е министър без портфейл в първото правителство на ОФ с премиер Кимон Георгиев.

В сборника са включени архивни документи, които разкриват, както наблюдаването и разработването на опозиционния БЗНС, така и акцията по арестуването на неговия лидер Никола Петков, заедно с останалите депутати от партията през 1947 г. и последвалото разтуряне на политическата организация.

След разбиването на БЗНС „Никола Петков“ Държавна сигурност въвежда термина „бивша земеделска опозиция“ (БЗО).

В сборника са представени документи за преследването на БЗО след 1947 г. Съдбата ѝ е същата като на останалите политически противници на компартията – въдворяване на изявените ѝ представители в лагери или осъждането им на различни години затвор.