Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от Деня на отворени врати в Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, организиран от Комисията по досиетата на 23 октомври 2018 г.

Архивът, в който на едно място са обединени документи на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване), пръснати допреди няколко години в различни държавни институции, бе изграден от Комисията по досиетата през 2011 г. на мястото на две полуразрушени казармени сгради.

Във вторник за първи път Комисията по досиетата даде възможност на граждани свободно да посетят архива, който като обект с особен статут денонощно се охранява от жандармерията.

От тази възможност се възползваха около 200 души, преди всичко студенти от столицата и страната, ученици, университетски преподаватели, учители и граждани от различни населени места. Снимките са на журналиста Христо Христов.

Още пет политически формации са проверени за сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които са заемали ръководни длъжности в тях.

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата обяви проверките в поредните политически субекти, които са прекратили своята дейност.

Както е известно по закона за досиетата независимият държавен орган е задължен да извърши проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции.

В партия „Прогрес“ (с прекратена дейност) са проверени общо 8 лица (решение №2-2223 от 24 януари 2023 г.).

На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание избира Комисия по досиетата – държавна институция, на която демократичното общество възлага надеждата да освети сътрудниците на комунистически служби и техните зависимости след краха на тоталитарната система през 1989 г. оплела в тайните си мрежи и паралелна власт хиляди агенти на режима на БКП.

Петнадесет години по-късно и законът за досиетата и Комисията, която го прилага все още работят – един невероятен факт за ширините на поскомунистическа България, която по различни причини не успя да извърши успешно пътя на декомунизацията независимо, че стана член на НАТО и Европейския съюз.

В библиотеката на desebg.com представям първа част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето му бе дълго отлагано заради пандемията от комид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 1 включва 47 документа, а разширеният му електронен вариант 86 документа. Те са в периода 1944-1974 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

„Публикуваните документи не само ще обогатят наличната литература, но и ще дадат възможност на читателя да открие панорамна картина на
българското стопанство през погледа на службите за сигурност, както и ролята, която БКП им е отредила“, се отбелязва в предговора на изданието.

В него са публикувани документи, които дават представа за дейността на Държавна сигурност по линията на икономическия сектор през първите 30 години от комунистическия режим.

Разбира се, в първите години след 9 септември 1944 г. работата на ДС е твърде специфична. Тя се съсредоточава върху откриването на „врагове“, които саботират „народното стопанство“, изпълнение на трудовите планове или удобно са набедявани за някои аварии.