Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от Деня на отворени врати в Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, организиран от Комисията по досиетата на 23 октомври 2018 г.

Архивът, в който на едно място са обединени документи на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване), пръснати допреди няколко години в различни държавни институции, бе изграден от Комисията по досиетата през 2011 г. на мястото на две полуразрушени казармени сгради.

Във вторник за първи път Комисията по досиетата даде възможност на граждани свободно да посетят архива, който като обект с особен статут денонощно се охранява от жандармерията.

От тази възможност се възползваха около 200 души, преди всичко студенти от столицата и страната, ученици, университетски преподаватели, учители и граждани от различни населени места. Снимките са на журналиста Христо Христов.

Комисията по досиетата огласи проверките за принадлежност към тоталитарните комунистически служби в нови пет политически партии с прекратена дейност.

Както desebg.com информира независимият държавен орган е задължен по закона за досиетата да провери за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции в страната.

Комисията извърши проверка на действащите политически субекти преди няколко години, а от миналата година извършва проверка на партийните формации с прекратена дейност, като извлича необходимите данни за проверка от съдебните решения, с които партиите са регистрирани.

Общо 22 000 души са посетили читалнята на Комисията по досиетата от съществуването ѝ до днес, за да се запознаят с различни архивни документи и досиетата на Държавна сигурност.

Това заяви председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов в интервю пред Лили Маринкова в студио на сайта fakti.bg.

Независимият държавен орган, натоварен с разкриването на тоталитарните комунистически служби и осигуряване на достъпа до техните архиви, беше избран от 40-то Народно събрание през пролетта на 2007 г., а читалня за гражданите бе обособена през 2009 г., когато Комисията получи от правителството сграда, където да функционира.

В библиотеката на desebg.com представям втора част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето на изданието бе неколкократно отлагано заради пандемията от ковид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 2 включва общо 47 документа, а разширеният му електронен вариант 86 документа. Те са в периода 1974-1983 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

Този период се характеризира с поредния опит за развитие на плановата икономика, която комунистическия режим начело с Тодор Живков предприема, и който се проваля.

Волунтаристичните решения да се тръгне към развитие на тежкото машиностроене се оказват пагубни. Вложените няколко милиарда лева инвестиции в заводите в Русе, Хасково и Радомир се само потъват, но изградените в резултат на мегаломанията на Живков и кликата му мащабни проекта на практика започват да работят на загуба през 80-те години и се превръщат във воденичен камък за соц икономиката.