Върховният административен съд (ВАС) оттук нататък ще опъва чадър над осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, които Комисията по досиетата оповестява публично повторно или с последващи свои решения в качеството им на лица, заемали или заемащи различни ръководни постове след 10 ноември 1989 г.

Решението на съда е взето по тълкувателно дело 9/2019 г. от Общото събрание на ВАС, което заседава на 28 май 2021 г. Неговата цел беше Темида да уеднакви противоречивата си съдебна практика по създаден от самия съд казус.

Решението, което противоречи на духа на закона за досиетата и на обществения интерес за осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, все още не е обявено официално, но източници на desebg.com посочиха, че във ВАС изчакват удобен момент, в който да го публикуват, за да се опитат да си спестят скандала, който ще си навлекат с тази позиция.

След 8-месечни ограничения на публичните си изяви заради пандемията, причинена от китайския комунистически вирус (ковид-19), Комисията по досиетата отново привлече вниманието на студенти, преподаватели, изследователи и граждани.

Това стана днес в Нов български университет (от два дни в него вече се провеждат присъствени занятия), където независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност, представи един от своите нови документални сборници.

Премиерата се състоя при голям интерес от страна на публиката, като същевременно представянето се излъчваше и онлайн.

Документалното фототипно издание е под заглавието „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“  се промотира в партньорство с Департамент „Право“ на НБУ  като част от Общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, който се организира от правния департамент на висшето учебно заведение.

Комисията по досиетата е стартирала процеса по създаване на дигитален архив на тоталитарните комунистически сили, става ясно от двата отчетни доклада за дейността ѝ през изтеклата 2020 г., публикувани на сайта ѝ.

Както desebg.com информира по закона за досиетата Комисията се отчита два пъти в година пред Народното събрание.

Общо за изминалата година за дигитализирани 788 архивни дела или 91 025 листа показват отчетите на Комисията. Тази дейност се извършва от отдел „Комплектуване, съхранение, дигитализация, реставрация и застраховане на архива” към дирекция „Архив” на Комисията по досиетата.

За първия отчетен период (1 декември 2019 г. до 30 юни 2020 г.) в Комисията са извършени следните дейности по дигитализация, реставрация и застраховане на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

И през изминалата 2020 година Комисията по досиетата продължи събирането на документи на тоталитарните комунистически служби, като в изгладения от нея Централизиран архив в гр. Банкя вече се съхраняват 1 515 727 архивни дела.

Това става ясно от отчетния доклад на независимия държавен орган, внесен в Народното събрание през този месец и публикуван на страницата на Комисията.

Въпросните над 1,5 милиона архивни материали представляват около 14 460 линейни метра и 2 595 435 броя карти и картони.

По вид на документите те са систематизирани в Централизирания архив така: