„Комисията по досиетата продължава да работи независимо от ситуацията. Ние сме държавна институция и от 13 март тази година, когато беше гласувано извънредното положение, продължаваме да изпълняваме своите основни дейности в условията на спазване на правилата и указанията на Националния оперативен щаб за справяне с епидемията от коронавируса”.

Това заяви пред desebg.com председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Особеното при Комисията е, че тя поддържа и осигурява работата в обществена читалня за граждани в центъра на София (на ул. „Врабча” 1 до операта), желаещи да се запознаят с архивни документи на тоталитарните комунистически служби.

„Не сме преустановили дейността на читалнята. Имаме посетители от страната, но сме създали ред за спазване на ограничителните мерки, броя на посетителите и носенето на предпазни средства”, поясни Костадинов.

По думите му от Комисията предупреждават читателите да си носят индивидуални предпазни средства, тъй като поради дефицита им държавната институция към момента не може да им осигури такива.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. Излиза под №52 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен пред студенти официално през 2019 г. и съдържанието му хвърля светлина върху ролята и дейността на репресивният апарат на БКП върху изборния процес след Деветосептемврийския проврат през 1944 г. до първите свободни избори през 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Фототипното издание се състои от четири раздела, в които са включени архивни документи за:

• Провеждането на изборите на 26-то Народно събрание (1945);
• Провеждане на изборите на 6-то Велико Народно събрание (1946);
• Изборният процес в НРБ (1949-1988);
• Изборите за 7-мо Велико Народно събрание (1990).

Архивните документи разкриват задачите, възложени на Държавна сигурност по време на предизборните кампании още при първите избори след 1944 г.

На репресивния апарат на БКП е възложено да събира сведения за настроенията в обществото, да следи опозиционните кандидати и да се предприемат мерки, там, където опозицията е силна, да бъдат провалени нейните кандидати.

Интерес представлява ситуацията през 1945 г. с искането на опозицията за отлагането на изборите.

Архивните документи разкриват, че инспектори от ДС организират околийски конференции, на които присъстват прокурори от съответните областни съдилища. На тях се изнасят доклади във връзка с отлагането на изборите и легализирането на някои политически партии, както и задачите на административните и милиционерски органи при новата ситуация.

Установени са и конкретни нарушения при изборите:

• На околийските управления е наредено да запазят резерв, в размер на 30% от избирателните карти, които да бъдат разпределени допълнително. Всеки околийски управител е бил длъжен да предаде на околийския съдия по 100 броя празни избирателни карти;
• Липсата на действителни адреси, посочени в избирателните списъци стават причина 43 000 избирателни карти да останат нераздадени.

„Допуснатите нередовности в избирателните списъци доведоха до там, че цели страници почервеняха от направените с червено мастило заличавания на неправилно вписаните лица като избиратели”, се посочва в един от отчетите на ДС.

„Осветяването [на сътрудниците на Държавна сигурност] има за цел подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите на страната след падането на комунистическия режим”.

Това реши Европейският съд за правата на човека в началото на 2018 г. по дело, по което отхвърли жалбата на Хараламби Анчев, български адвокат, вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Софиянски (1997 г., назначен от тогавашния президент Петър Стоянов от СДС), че с разкриването му като агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия Комисията на досиетата е нарушила основните му човешки права.

Две години по-късно състав на българския Върховен административен съд (ВАС) обяви за нищожно решение на Комисията по досиетата, с което през 2018 г. тя е оповестила пред обществото сътрудничеството на същия този Анчев, но в друго негово ръководно качество – на лице, член на контролен орган на „Българска холдингова компания“ АД и член на управителен орган на „Аугуста-91“ АД,на които дружества са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от „Корпоративна търговска банка“ АД, които прилага към своите вложители и кредитополучатели.

Централизираният архив за документите на тоталитарните комунистически служи, изграден от Комисията по досиетата в гр. Банкя, продължава да се попълва.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, представени в Народното събрание, пред което се отчита два пъти в годината (докладите са публикувани на сайта на Комисията).

Преди Коледните празници Комисията е внесла доклада за своята дейност през второто полугодие и това дава възможност за обобщаване на работата ѝ през изминаващата година.

МВР, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Държавна агенция „Архиви” са институции, които продължават да предават на Комисията по досиетата документи, свързани с Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.