„Никой не трябва да бъде оправдан“. Това е едно от указанията на съветския гражданин от български произход Георги Димитров, което той спуска на 21 декември 1944 г. с телеграма, написана на руски език по ръководството на Българската работническа партия (комунисти) в София по повод започналата дейност на т. нар. народен съд.

Това не е единственото му нареждане, олицетворяващо неговата жестокост и жажда за реваншизъм. Димитров, който по това време ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), дава от Москва през януари 1945 г. и следната заповед към съдебните състави на „народния съд“:

„И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.

Днес се навършват 76 години от произнасянето на смъртните присъди на Първи и Втори съдебни състави на „народния съд”, с които са избити тримата регенти, 22-ма министри, 67 народни представители от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

 Сайтът desebg.com припомня създаването и дейността на извънредния съд н началото на комунистическия режим в България.

На 1 февруари в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Преди 76 години на 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите на Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествения фронт, по нареждане на съветския гражданин и депутат Георги Димитров от Москва.

С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Този ден се отбелязва официално в България от 2011 г. насам. Тогава правителството на ГЕРБ утвърди датата по предложение на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница, внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

На днешния ден, 18 ноември, преди 31 години се провежда първият свободен митинг, 8 дни след принудителното оттегляне на 78-годишния наместник на Кремъл в НРБ Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г., поискано от съветските му господари.

Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” – нещо невиждано до края на тоталитарната система и се смята за един от най-многолюдните митинги в България след краха на комунистическия режим.

Първата свободна масова публична проява

Той е първата свободна масова публична проява на част от активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. насетне за повече гласност и преустройство в НРБ. Мнозина от участниците в него са членове на БКП, изключени за различни дисидентски прояви.

Преди 31 години, на 10 ноември 1989 г., пленум на ЦК на БКП приема оставката на генералния секретар на компартията Тодор Живков, който се оттегля от властта след 33 години след натиск на Москва.

Принудителната му оставка е подадена пред Политбюро на ЦК на БКП предходния ден – 9 ноември, когато пада и Берлинската стена, но върхушката на комунистическата партия информира обществото за нея едва, след като тя е гласувана.

Живков, който по това време е 78-годишен, се съгласява да подаде оставка сред серия от интензивни срещи между 6 и 9 ноември с тогавашния съветски посланик Виктор Шарапов, като той има същата съдба, както всички останали наместници на Кремъл в България – да бъдат утвърждавани и заменяни от Москва.

На негово място е определен верен на руснаците човек от БКП – тогавашният министър на външните работи Петър Младенов като идеята е комунистическия режим да се преутрои, както това се опитват да направят в СССР, но скоро става ясно, че тоталитарната система не може да бъде запазена и БКП да продължи да управлява еднолично.