Министерството на външните работи няма да се обръща повторно към президента Георги Първанов с искане за подписване на укази за отзоваването на действащите посланици, разкрити като сътрудници на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА.

Това стана ясно от изявление на говорителят на МВнР Весела Чернева.

След като миналият месец парламентът прие промени в Закона за дипломатическата служба, с които се ограничава заемането на ръководни постове на дипломати с досиета, от МВнР обявиха, че ще отправят ново искане до държавния глава за отзоваването на близо 40 действащи посланици с агентурно минало. .

Предсрочното връщане на посланиците, с установена принадлежност към бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, е довело до икономии от командировъчни и други разходи обща стойност около 790 200 лева, съобщи Медиапул.

Данните са предоставени на информационния сайт от МВнР.

До края на годината в България ще бъдат върнати всички близо 40 посланици, чиито имена бяха обявени от комисията по досиетата през декември 2010 г.. Част от тях вече са се прибрали, а други са в процедура по завръщане.

Заради отказа на президента Георги Първанов да подпише указите за прекратяване на мандатите им, министърът на външните работи Николай Младенов го заобикаля и ги връща със заповеди за служебно пътуване.

Средната годишна издръжка на един български посланик излиза 65 000 евро или 127 128 лв. В тази сума влизат командировъчни за посланика, командировъчни за неработещ съпруг или съпруга и дете до 18 годишна възраст, медицински разходи за тричленно семейство и годишен наем. .

Социалистическата партия и Движението за права и свободи оспориха пред Конституционния съд (КС) промените в Закона за дипломатическата служба, които ограничават правото на сътрудници на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб РУ-ГЩ да заемат ръководни постове в българската дипломация и някои допълнителни правомощия на министъра на външните работи.

Под искането, внесено в КС, стоят подписите на 56 депутати от Коалиция за България и ДПС.

Народният представител от БСП и бивш конституционен съдия Любен Корнезов (БСП) заяви, че са атакувани общо 15 текста, приети от с измененията в Закона за дипломатическата служба.

Минирането на законодателните промени, с които за първи път се утвърждава политика за недопускане на кадри на ДС и РУ-ГЩ в дипломацията, става броени дни, след като с гласовете на депутатите от ГЕРБ, Синята коалиция и Атака Народното събрание отхвърли в началото на септември ветото на президента Георги Първанов върху тях. .

Със 129 гласа „за” депутатите от ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака” и 31 „против” от БСП и ДПС Народното събрание отхвърлиха наложеното от президента Георги Първанов вето върху промените в Закона за дипломатическата служба.

С тях се ограничава присъствието на сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в българската дипломация.

Ограничаването на дипломатите агенти  беше възприето като политика от правителството на Бойко Борисов и екипа на министъра на външните работи Николай Младенов веднага, след като на 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви доклад, според който се оказа, че  46 процента от  висшите дипломати, назначени след 10 ноември 1989 г. са били сътрудници на репресивния апарат на БКП. .