Пресният скандал с колата на Националната служба за охрана (НСО), возеща жената на президента Румен Радев – Десислава Радева, с който той подписва брак 5 дни преди да бъде официално номиниран от БСП за кандидат за държавен глава на 17 август 2016 г. (преди това тя е абсолютно неизвестна и работи като пиар на бъдещия мъж във ВВС), не е първият, вероятно няма и да е последният.

Радева, която дължи популярността на мъжа в качеството му на държавен глава, вече няколко пъти беше забърквана в пътни инциденти с автомобила на НСО, който я вози, нарушавайки правилата за движение. Последният път, за да може съпругата на президента да влезе в магазин за рокли в столицата (много медии от самото слагачески я представят като „първа дама” без в България обаче изобщо да съществува законово такъв статут).

Народните представители на парламентарната група „БСП лява България” посетиха родната къща и музея на Тодор Живков, и поднесоха цветя пред паметника му, съобщи сайтът на БСП.

Събитието е онагледено със снимка, на която в средата, до паметника на Живков, е застанал новият председател на БСП Корнелия Нинова, която след като неотдавна беше избрана оглави и парламентарната група на социалистите.

 Инициативата на Нинова и народните представители от БСП в Правец, родното място на бившия генерален секретар на БКП, става два дни, след като на остров Персин на мястото на концлагера „Белене” президентът Росен Плевнелиев и близо 1000 български граждани и чужденци от различни държави се поклониха пред паметта на жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Политиците обичат да говорят, че са в политиката, за да реализират идеи. Често зад това се крие жаждата им за власт, влияние и богатство. И днес у нас сме свидетели как определени политици драматично се „жертват” в името на стабилността и сигурността на обществото, зле прикрили личните си амбиции и страха да не се загубят постовете, спечелени наскоро.

Отново изплува един манталитет, познат от близкото минало, когато всичко уж се правеше за благото на народа и в името на човека.

На новите си читатели сайтът desebg.com припомня истинското лице на архитекта на този управленски манталитет – Тодор Живков, с документална  поредица, разкриваща как „борецът” за социална справедливост стана милионер още по време на изграждането на „развито социалистическо общество”.

В поредицата „Тодор Живков – комунистът милионер” се разкрават малко известни факти за финансовите придобивки на генералния секретар на ЦК на БКП по време на управлението му.

В нея  е отделено място, както на средствата, които той получава като партиен и държавен ръководител, така и от хонорари за издадените му съчинения. Припомня се и системата на т. нар. правоимащи от комунистическата върхушка, които той изгражда. Поредицата е част от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

Сайтът desebg.com припомня фактите за държавния вътрешен дълг на комунистическото управление, които са табу по време на управлението на БКП, а днес остават малко известни на обществото. Вътрешният дълг на комунистическият режим възлиза на 26,5 млрд. лв. и за него се е говорило изключително малко. Историята по натрупването му и ефекта от това разкриват председателят на БНБ Васил Коларов (1986-1989) и бившият член на ЦК на БКП и икономически съветник на Живков в Държавния съвет Емил Христов в показанията си под клетва пред Главна прокуратура по дело №4/1990 г. за установяване на причините на икономическата катастрофа на БКП. Текстът е част от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007), преиздадена наскоро от изд. „Сиела”.

„Вътрешният дълг беше явно от порядъка на около 10 млрд. лева. Освен явния вътрешен дълг, може да се счита, че съществува и неявен, скрит дълг. Общо сумата на финансовите бюджетни източници на инфлацията е от порядъка на около 23 млрд. лева. По същество това е натрупан с годините неявен вътрешен държавен дълг. Въпросите на дефицитите в бюджета и техният натрупан израз – вътрешният държавен дълг, бяха табу в България, както и в другите страни на СИВ. При тогавашната система на управление у нас подобна по същество дефицитност на бюджета на държавата не се разгласяваше, беше секретна информация, известна само на ограничен кръг хора от ръководството на Министерския съвет, Министерството на финансите и банката.”