Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура.

Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност.

През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение.

Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази  на САЩ) са приети за членове на НАТО.

На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт.

Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.