Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад за оперативната дейност на 01 отдел на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия за 1978 г.

Това е отделът, който отговаря за творческата интелигенция, следи творческите съюзи и проявите на отделни интелектуалци, които не се вписват в партийната политика. Документът е подписан от началника на отдела полк. Найден Петров.

В своеобразния отчет за работата на отдела през 1978 г. се говори за дисидентски прояви и дискредитиране на НРБ чрез някои творци.

Някои от разработките срещу определени интелектуалци са посочени с псевдоними. Така например под „Монахиня” Шесто управление рразработва Блага Димитрова, а под псевдонима „Монах” – съпруга й Йордан Василев.

Както е известно от други материали, публикувани на desebg.com, Радой Ралин е разработван под псевдонима „Козел”. „Предател” е писателят Атанас Славов, третиран от ДС като „невъзвращенец” от САЩ.

Прави впечатление, че името на Георги Марков отсъства в документа. Шесто управление го разработва под псевдонима „Скитник” от 1971 г., а 01 отдел, който му води разработката, го „пропуска” и то точно в годината на неговото убийство – 1978 г.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчетен доклад на Трето секретно политическо управление на Държавна сигурност за 1956 г., годината в която на априлския пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е утвърден като първи секретар на партията.

Трето управление на ДС е малко известно на широката общественост, но задачите, с които е натоварено, го правят предшественик на Шесто управление на ДС.

Цялото название на тази управление, съществувало в периода 1952-1961 г. е показателно – Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията.

Репресиите, които то извършва, засягат различни слоеве в обществото – интелигенцията, духовенството, селяните, българската емиграция и не на последно място т. нар. бивши хора – представители на политическия елит преди 9 септември 1944 г., оцелели политически опоненти, бивши офицери от армията и др.

Строго секретният доклад за дейността на управление за 1956 г. дава по-подробна представа за съпротивата в българското общество срещу комунистическия режим, наложен с Червената армия 12 години по-рано.

Както се вижда от документа и през 1956 г. ДС помага на партията в провеждането на изборите, там където земеделската опозиция е била още силна.

Докладът съдържа подробни статистика за водените разработки и агентурен апарат, както и за т. нар. вражески контингент.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно „Оперативната обстановка по направление художествено-творческата и научна интелигенция през периода 1970-1972 г.” на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия.

В нея са проследени процесите и настроенията в творческите съюзи в началото на 70-те години на миналия век.

Цитирани са изказвания на писатели срещу режима на БКП, СССР и срещу намесата на партията в изкуството.

Изложени са опасностите за дискредитиране на наложения от партията като метод в изкуството социалистически реализъм. Една от тях е допускането на публикации, с които се защитават естетическите позиции на автори, които на „нездрави позиции”.

Като такъв пример е посочен случая с поместването на статия в сп. „Литературна мисъл”, в която Георги Марков, който Шесто определя като „активно работещият изменник на родината”, е обявен за най-големия български белетрист.

В документа не е посочен автора на статията, но става въпрос за литературния критик Розалия Ликова. В резултат на публикацията Ликова е изключена от Съюза на българските писатели и изгонена от Софийския университет като преподавател.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретна справка относно противообществените прояви с политически, криминален и друг характер сред младежта в НРБ.

Секретният документ е от 1976 г. и в него се съдържат статистически данни за лица до 30 години, които са извършили подготовка за бягство зад граница; такива, които са направили опит за подобно бягство и онези, които са успели да го извършат.

Справката съдържа и данни за т. нар. невъзвращества – хора, напуснали легално България, но които не са се завърнали в страната.

Периодът на изнесените данни се отнася за годините 1974-1976 г.

Отбелязано е, че  над 30 процента от бегълците сред младежите са членове на ДКМС.

Документът съдържа и данни за осъдени лица до 30 години, които са участвали в нелегални групи и са извършили противодържавна пропаганда или агитация.

Изложена е и статистика за сексуални прояви сред младежта по това време в НРБ, като опити за изнасилвания и изнасилвания, хомосексуализъм, блудство и сводничество, а също така и броя на настанените в трудововъзпитателни училища младежи.

Секретната справка съдържа данни за членове на ДКМС, преминалите през отрезвители за посочения период. Освен обща статистика в този раздел са изложени и сведения за градовете София, Пловдив и Плевен.

Посочен е и броя на проституиращите сред младежта за 1976 г. – над 450 лица. .