Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчетен доклад на Трето секретно политическо управление на Държавна сигурност за 1956 г., годината в която на априлския пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е утвърден като първи секретар на партията.

Трето управление на ДС е малко известно на широката общественост, но задачите, с които е натоварено, го правят предшественик на Шесто управление на ДС.

Цялото название на тази управление, съществувало в периода 1952-1961 г. е показателно – Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията.

Репресиите, които то извършва, засягат различни слоеве в обществото – интелигенцията, духовенството, селяните, българската емиграция и не на последно място т. нар. бивши хора – представители на политическия елит преди 9 септември 1944 г., оцелели политически опоненти, бивши офицери от армията и др.

Строго секретният доклад за дейността на управление за 1956 г. дава по-подробна представа за съпротивата в българското общество срещу комунистическия режим, наложен с Червената армия 12 години по-рано.

Както се вижда от документа и през 1956 г. ДС помага на партията в провеждането на изборите, там където земеделската опозиция е била още силна.

Докладът съдържа подробни статистика за водените разработки и агентурен апарат, както и за т. нар. вражески контингент.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно „Оперативната обстановка по направление художествено-творческата и научна интелигенция през периода 1970-1972 г.” на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия.

В нея са проследени процесите и настроенията в творческите съюзи в началото на 70-те години на миналия век.

Цитирани са изказвания на писатели срещу режима на БКП, СССР и срещу намесата на партията в изкуството.

Изложени са опасностите за дискредитиране на наложения от партията като метод в изкуството социалистически реализъм. Една от тях е допускането на публикации, с които се защитават естетическите позиции на автори, които на „нездрави позиции”.

Като такъв пример е посочен случая с поместването на статия в сп. „Литературна мисъл”, в която Георги Марков, който Шесто определя като „активно работещият изменник на родината”, е обявен за най-големия български белетрист.

В документа не е посочен автора на статията, но става въпрос за литературния критик Розалия Ликова. В резултат на публикацията Ликова е изключена от Съюза на българските писатели и изгонена от Софийския университет като преподавател.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретна справка относно противообществените прояви с политически, криминален и друг характер сред младежта в НРБ.

Секретният документ е от 1976 г. и в него се съдържат статистически данни за лица до 30 години, които са извършили подготовка за бягство зад граница; такива, които са направили опит за подобно бягство и онези, които са успели да го извършат.

Справката съдържа и данни за т. нар. невъзвращества – хора, напуснали легално България, но които не са се завърнали в страната.

Периодът на изнесените данни се отнася за годините 1974-1976 г.

Отбелязано е, че  над 30 процента от бегълците сред младежите са членове на ДКМС.

Документът съдържа и данни за осъдени лица до 30 години, които са участвали в нелегални групи и са извършили противодържавна пропаганда или агитация.

Изложена е и статистика за сексуални прояви сред младежта по това време в НРБ, като опити за изнасилвания и изнасилвания, хомосексуализъм, блудство и сводничество, а също така и броя на настанените в трудововъзпитателни училища младежи.

Секретната справка съдържа данни за членове на ДКМС, преминалите през отрезвители за посочения период. Освен обща статистика в този раздел са изложени и сведения за градовете София, Пловдив и Плевен.

Посочен е и броя на проституиращите сред младежта за 1976 г. – над 450 лица. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретно предложение на министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков до Секретариата на ЦК на БКП относно необходимостта от вербовка на агентура из средите на чуждестранните студенти, учещи в НРБ.

Документът е от 1964 г. и с него е поставено началото на системното вербуване на чужди студенти от ДС.

В него министърът се мотивира за целесъобразността от привличането към сътрудничество на чужди студенти.

Той отбелязва, че дотогава ДС е разработвала този контингент чрез свои агенти – български граждани, което не е позволявало своевременно да се научават намеренията на чуждестранната студентска общност.

Секретариатът на ЦК на БКП, който се оглавява от Тодор Живков не се е противопоставил на този подход, тъй като в последващи документи на Шесто управление на ДС има подробни сведения и статистика за броя на агентурата сред студентите от други страни (сайтът ще публикува и тях).