Сайтът desebg.com публикува статия на основателя на сайта „Декомунизация” (http://decommunization.org) Борислав Скочев, в която се разказва за проведено богослужение от свещеници в лагера "Белене" през 1957 г. Авторът попада на тази непозната история при проучване на архиви, свързани с комунистическите лагери в комисията по досиета. Текстът е препечатан от бр. 67 на сп. „Диалог”, издавано от Даниела Горчева в Холандия. Публикуван е и в сп. "Обектив", брой 196, 2012 г., издаван от Българския хелзинкски комитет.

На 24 и 25 април 1957 г. Държавна сигурност разследва нелегална Великденска служба в концлагера "Белене". Разпитите са проведени от зам.-началника на отделение ДС в концлагера лейт. Борис Митев (виж бел. 1) и началника на отдел І, управление ІІІ-ДС Иван Димитров (бел. 2).

„Ръководството на поделението бе сигнализирано за проведени религиозни обряди сред въдворените от православните свещеници (…),(…) и (…).
…Възползувайки се от добрия режим, предвиден от проекто-правилника на поделението, горепосочените свещеници без всякакво разрешение и знание на ръководството организирват и провеждат религиозен обряд на 20 април 1957 година.

Сайтът desebg.com публикува онлайн строго секретен доклад за състоянието на агентурно-оперативната работа сред духовенството и сектите.

Документът се отнася за 1958 г. и е съставен от I отдел на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията. То е предшественик на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия и функционира в периода 1952-1961 г.

ДС отчита, че в този период „вражеския контингент” в православната църква наброява 742 души, сред католиците – 109 лица, а сред сектите (определението е на ДС, б. а.) – 314.

Направена е ретроспекция за периода след 1949 г. Констатира се, че влиянието на религиозните общности е слабо. „Особено рязко се намали тяхното влияние след процесите над протестантските пастори през 1949 г., процесът сред католическите попове през 1952 г. и над теософите през 1953 г.”, се посочва в доклада.

Според данните в документа след 9 септември 1944 г. „са репресирани 97 православни духовници, от които 13 са осъдени на смърт; 99 католически свещеници, от които 31 са в затвора, а 5 ликвидирани и 46 протестантски духови лица”.

Интерес представлява информацията, че според ДС някои висши духовници в БПЦ са съдействали за укриването от „народната власт” издирвани от нея лица.

Такива са примерите с Търновския митрополит Софроний, с чиято помощ е укрит в продължение на 6 години между 1945-1951 г. бившият подофицер от авиацията Господин Запрянов в Дряновския, Къпиновския и Присовския манастири.

Още по-показателен е случая с Никола Коларов, общественик, журналист и активист на македонското движение в България. Той е осъден от „Народния съд” на 10 години затвор, но със знанието и съдействието на патриарх Кирил той се укрива до 1956 г. в църковно стопанство край Пловдив.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчетен доклад на отделение „Духовенство” на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията.

Трето управление на ДС е предшественикът на Шесто управление на ДС, известно като политическата полиция по време на Живков, съществувало в периода 1952-1961 г.

В неговата структура е действало и специално отделение, натоварено със следенето на духовенството.

Публикуваният доклад съдържа данни за т. нар. вражески контингент сред православието и католиците и други изповедания.

Той дава и информация за следенето на духовниците в различните окръзи в страната и разработките по най-активните от тях.

Докладът е в два варианта, които се публикуват.

Документът е включен в разширеното издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2012 г. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад за оперативната дейност на 01 отдел на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия за 1978 г.

Това е отделът, който отговаря за творческата интелигенция, следи творческите съюзи и проявите на отделни интелектуалци, които не се вписват в партийната политика. Документът е подписан от началника на отдела полк. Найден Петров.

В своеобразния отчет за работата на отдела през 1978 г. се говори за дисидентски прояви и дискредитиране на НРБ чрез някои творци.

Някои от разработките срещу определени интелектуалци са посочени с псевдоними. Така например под „Монахиня” Шесто управление рразработва Блага Димитрова, а под псевдонима „Монах” – съпруга й Йордан Василев.

Както е известно от други материали, публикувани на desebg.com, Радой Ралин е разработван под псевдонима „Козел”. „Предател” е писателят Атанас Славов, третиран от ДС като „невъзвращенец” от САЩ.

Прави впечатление, че името на Георги Марков отсъства в документа. Шесто управление го разработва под псевдонима „Скитник” от 1971 г., а 01 отдел, който му води разработката, го „пропуска” и то точно в годината на неговото убийство – 1978 г.