Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Подривната дейност на радиостанция „Горянин” срещу нашата страна. Документът е на Второ управление на ДС и е от 1956 г.

В него е посочено, че радиостанцията е създадена през 1951 г. и „се използва за вражеска агитация”. „Горянин”, известна още като „Гласът на българската съпротива”,  излъчва предавания в продължение на 11 години, като през 50-те години се опитва да координира съпротивата на горянското движение в България – първото съпротивително движение срещу комунистическите режими в страните от Източния блок.

Държавна сигурност посочва, че радиостанцията „лее огън и жупел срещу Партията, правителството и дружбата ни със СССР, срещу отделни правителствени, партийни мероприятия и малки, и големи дейци”.

Радиостанция „Горянин” призовава българската работническа класа да се бори против стахановското движение и дезинформира слушателите в България за разтуряне на различни ТКЗС-та в страната.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно агентурно донесение относно: Необосновано увеличение (двойно) на премирането на националния отбор по футбол.

Документът е от септември 1984 г. и е на Второ главно управление (контраразузнаването) на Държавна сигурност. В него е изложена информация за двойното увеличение на премиите за националите по футбол, а също така и за треньорите и длъжности лица като лекар, масажист и администратор.

Така от действащата по това време наредба, според която премията е възлизала на 150 000 лв. тя е увеличена на 300 000 лв. Промяната съвпада с промяна на състава на Българската федерация по футбол, в която като председател на обществени начала влиза тогавашният главен секретар на Министерския съвет Иван Шпатов и първи зам.-председател Петър Сучков, председател на Управителния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС).

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) от 1969 г. В него е изложена информация за срещите на началника на отдел 02 на ВГУ с представители на аналогичното управление в КГБ по време на командировката му в СССР.

От строго секретната докладна записка става ясно, че съветските представители са споделили подробности за начина, по който са организирали работата по т. нар. туристически канал. Така например е посочено, че всеки оперативен работник в туристическия отдел на съветското ВГУ води между 10 и 20 агенти и работи по 20-30 разработки на чужденци, засечени по линия на туризма в Съветския съюз.

Документът разкрива мащабите на проследяването на връзките на всеки един турист в СССР. За разлика от българската Държавна сигурност в КГБ са извършвали проверка на всеки един контакт на даден турист със съветски граждани, като за тази цел Второ главно управление на КГБ е възлагало тази задача на съответните областни управления.

Сайтът desebg.com публикува разсекретени от Комисията по досиетата архивни документи на Държавна сигурност, които разкриват подхода на ДС към най-известния международен терорист на ХХ терорист Илич Рамирес Санчес – Карлос Чакала.

От края на 70-те години, когато за първи път влиза в НРБ той е оставен от тогавашните служби за сигурност в лицето на Държавна сигурност безпрепятствено да пребивава в страната, откъдето той е координирал и ръководил някои от терористичните си атаки.

След като Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) неколкократно го засича, че преминава ГКПП въоръжен с пистолет, а в багажа му са открити взривни материали на него и групата му е открито групово дело за оперативна разработка под кодовото име „РИСОВЕ”.

Вместо да арестува издирвания за редица терористични актове в Европа, включително и във Франция,  ВГУ го поставя под наблюдение без да се „конфронтира” с него. Венецуелецът, кръстен неслучайно на едно от имената на Ленин (бащата на Карлос Чакала  кръщава последователно тримата си синове на съветския вожд – Илич, Ленин и Владимир, бел. ред.), учи в края на 60-те години не къде да е, а в Москва в института за чуждестранни студенти „Патрис Лумумба”, след което предприема пътуване в Близкия изток, където оформя своя ултраляв мироглед.