Подалият вчера оставка проф. Рангел Гюров в качеството си на председател на съвета на фонд „Научни изследвания” е сред учените, които са свързани с бившата Държавна сигурност.

Неговото име фигурира в списъка на преподавателите, заемащи ръководни постове в Нов български университет, чиято принадлежност към ДС беше обявена от комисията по досиетата през 2012 г.

Според данните в архивите през 1970 г. Рангел Гюров (1949) е привлечен от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) като осведомител под псевдонима „Стоянов”. По това време той е бил 21-годишен. Гюров е работил и за Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Свален е от оперативен отчет през 1973 г. Досието му не е запазено.

Фактът на принадлежност към ДС на Гюров е пропуснат от повечето медии покрай разразилия се скандал с фонд „Научни изследвания”. В началото му само един от учените –  гл. ас. Христо Лафчиев от БАН посочи каква е схемата:

„Агент на ДС защитава при агент на ДС и е рецензиран от трети агент на ДС, който пък получава почетна плакета за научни заслуги, другия получава 1 млн. лева държавни пари, ами човек как да не ги заподозре сега.”

Гюров си подаде оставката вчера, след като на 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов поиска и получи оставката на министъра на образованието Сергей Игнатов за корупционния скандал с фонд „Научни изследвания” и злоупотреби със средствата му.

Проф. Георги Карасимеонов (1949) е един от учените, обявени на 14 март 2012 г. сътрудници на бившата Държавна сигурност при проверката за принадлежност на ръководните длъжности в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 

Неговото име беше огласено за първи път през лятото на 2011 г. в качеството му на член на Висшата атестационна комисия.

Карасимеонов доскоро е ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” – до 2011 г. Към 2012 г. е професор в катедра „Политология” на СУ.

Доктор по право от 1976 г., доктор на философските науки от 1989 г. Специализирал е Конституционно право във Виена (1971-1972) и Американско право в Амстердам (1983). Доцент от 1981 г. и професор от 1991 г. Редактор в сп. „Ново време” (1971-1981).

Член е на общото събрание на Международната политическа асоциация (1991-1998), председател на Българската асоциация на политическите науки (1991-1998), член на Изпълнителния комитет на европейската мрежа за политически науки от 2001 г., зам.-председател на Комисията по социология, политология и философия към ВАК (1995-1998).
Член на научна комисия по философски, социологически и политически науки във ВАК от 1990 г.

Гостуващ професор в четири университета в щата Охайо в САЩ. Преподава и в университета в Оребро в Швеция и изнася лекции в САЩ и Западна Европа.

Председател е на Българската политологическа асоциация. Изпълнителен директор на неправителствения Институт за политически и правни изследвания. Главен редактор на сп. „Парламентарна демокрация”.

Член на ръководството на Европейския консорциум за политически изследвания и на Международния комитет за парламентарни изследвания.

Георги Карасимеонов е разкрит като секретен сътрудник „Явор” на Първо главно управление на ДС (разузнаването).

От запазените в досието му документи става ясно, че той е привлечен като сътрудник през 1977 г., когато е редактор в сп. „Ново време”, теоретично издание на ЦК на БКП.

Той е вербуван по линия на отдела за Западна Европа в ПГУ като консултант и автор на материали. Някои от тях са запазени в досието му.

Архивните материали се публикуват с аномизирани имена на т. нар. трети лица, съгласно закона за досиета. .