„Както е известно болшинството от художествената ни интелигенция стои на здрави позиции и последователно провежда партийната и държавна политика в областта на изкуството… но по ориентировъчни данни броят на лицата от вражеския контингент в обезпечаваните обекти е 600-800 души.

Това е посочила Държавна сигурност в строго секретен доклад на отделение II на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия от 1971 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросното отделение отговаря за редица институти, сред които Съюза на българските журналисти, Съюза на композиторите, Съюза на драматичните артисти, Съюза на българските художници и др.

Създаването на независимия полски профсъюз „Солидарност” в Полша през 1980 г. и последвалите стачки и протести са имали отражение и в комунистическа България където различни трудови колективи с различни средства са изразявали своето недоволство от тоталитарното управление на БКП.

А комунистическата власт в София е имала сериозни опасения от организирането на стачки и организирани действия в НРБ.

Това разкриват архивни документи на Държавна сигурност от началото на 1981 г., един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Получени сигнали във Второ главно управление на ДС (ВГУ) за подривна дейност, инспирирана от събитията в Полша или свързани с тях.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна заповед №4027-П на министъра на вътрешните работи от 3 март 1951 г. относно „Правилната организация на агентурно-оперативната работа в органите на Държавна сигурност и за внасяне пълна яснота в правата и задълженията на ръководните лица при МВР”.

Документът е от ранния период на обособяване на ДС като самостоятелен институт в системата на МВР в началото на 50-те години на миналия век.

Министър на вътрешните работи по това време е ген. Георги Цанков, а в страната се вихри чистката срещу враговете с "партиен билет", оглавена от лидера на БКП Вълко Червенков.

Секретната заповед хвърля светлина върху правомощията във висшия ръководен състав на МВР по отношение на образуването и контрола върху ключови агунтурни разработки.

Документът е публикуван в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 5.4 е посветена на секретния проект „Нева“ и източването на завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора чрез неявните фирми на научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

„За да се получи активизиране и правилно използване възможностите на целия оперативен състав на разузнаването по линия на активните мероприятия, с лице към тази задача трябва да се обърнат всички заместник-началници на Управлението [Първо главно управление на ДС], началниците на оперативните отдели и резидентите“.

Това е посочено в един от документите на ДС, подчертаващ значението на тайните операции за дезинформация, които комунистическият режим се е опитвал да пробутва в чужбина до 1989 г.

Той представлява строго секретни бележки относно: Работата на отдел 08 ПГУ-ДС по активните мероприятия и desebg.com го публикува онлайн.

Документът е от 1981 г. и в него са разгледани различни възможности за активизиране на активните мероприятия (АМ).

Не само източногерманската ДС, известна като ЩАЗИ, но и чехословашката Държавна сигурност е следяла своите летовници, почиващи на българското Черноморие по време на тоталитарния комунистически режим.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Съвместната работа с чехословашките другари при обслужване на чехословашките летовници в Бургаски окръг през 1960 г.

От нея се разбира, че от чехословашката ДС в България е изпратен оперативен работник, който е легендиран (прикрит, б.а.) като екскурзовод в курортния комплекс „Слънчев бряг“.

Комунистическият тоталитарен режим е криел от обществото истинското положение в Българската народна армия (БНА), като в същото време много добре знаел за реалното ѝ състояние.

Това разкрива документ от архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване), който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна Резолюция на Втората общоармейска партийна конференция, състояла се на 27, 28 и 29 март 1952 г.

В документа се подчертава, че „под непосредственото ръководство и грижи на ЦК на БКП, народното правителство, лично на другаря [Вълко] Червенков, с братската помощ на Съветския съюз и другаря Сталин, нашата млада Народна армия възмъжа и укрепна още повече, стана още по-боеготова и боеспособна“.

Военното ръководство обаче признава, че в армията все още съществуват „недопустимо голям брой чрезвичайни произшествия и дисциплинарни нарушения“.