Сайтът Държавна сигурност.com публикува стенограма на колегиума на МВР, на която се обсъжда създаването на самостоятелно икономическо управление на ДС.

През 1982 г. в рамките на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) е обособено икономическо управление, но четири години по-късно в МВР на дневен ред излиза извеждането му като самостоятелно управление.

Разбира се, както всички важни неща, свързани с Държавна сигурност, въпросът за създаването на самостоятелно икономическо управление е обсъждан при партийния и държавен ръководител Тодор Живков, както и е взето становището на КГБ.

Стенограмата от януари 1986 г. предшества решението на Секретариата на ЦК на БКП, с което седмица по-късно е утвърдено създаването на управлението.

Документът показва, че в МВР и Държавна сигурност не са имали точна представа за икономическото положение в НРБ. Още през 1985 г. икономическите показатели в страната се влошават. Комунистическото управление започва да покрива огромните загуби в селското стопанство и фалиралите аграрно-промишлени комплекси. Вложените милиарди в изграждането на тежко машиностроене (три нови заводи в Хасково, Русе и Радомир) в периода 1975-1985 г. не оправдават очакванията на Живковото управление за постигане на бърз икономически успех. .

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 6 се разказва за организирането на партийно-държавната контрабанда по време на тоталитарното управление на БКП, извършвана от държавното предприятие „Кинтекс“ под опеката на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изречена публично от него:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

В средата на 60-те години на ХХ век резидентурата на Държавна сигурност в столицата на САЩ Вашингтон е признала, че не е в състояние да извършва вербовки на агенти.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план за оперативна работа по линия на САЩ за 1968 г. на резидентурата във Вашингтон.

Документът е на Първо управление (разузнаването) на Комитета за Държавна сигурност (КДС, просъществува в периода 1965-1969 г.), което е натоварено с изграждането на резидентурите на ДС зад граница.

С активното мероприятие „ЧЕРНА РЪКА“ Държавна сигурност и сродната ѝ тайна служба в ГДР – ЩАЗИ са се опитвали през 1972 г. да създават „нетърпима обстановка към американците“ в страните, които е САЩ са имали военно присъствие.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна от подп. Атанас Гинев, зам.-началник на 08 отдел (Активни мероприятия, б.а.) в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването, б.а.), до началника на ПГУ полк. Стоян Савов.

Тоталитарното комунистическо управление на БКП се е интересувало как е защитено населението на страните от НАТО с изграждането на укрития и специални защитни съоръжения в условията на съвременна война.

Това разкрива документ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация №50 „Защитни съоръжения на основните страни от НАТО“.

Документът е от 1981 г. и разкрива как различни държави в Северноатлантическия алианс са организирали защита на населението си.

Основните съоръжения са изграждането на нови скривалища и реконструкция на такива от времето на Втората световна война.

Бягствата в чужбина от комунистическия режим в НРБ са значително нараснали след акцията на тоталитарното управление на БКП по насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход през 1985 г.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка-анализ относно: Състоянието на работата на органите на ДС пол линия „Бягство зад граница“ и „Издирване“ през периода 1984-1986 г.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия и е от април 1987 г.

В него е посочено, че за посочения период в идеологическото управление на ДС са били регистрирани общ 1959 сигнала за „приготовление за бягство“.

В близо половината от сигналите замесените лица са били профилактирани (привикани и принудени да се откажат от намеренията с подписване на декларация, б.а.).

Общо 94 случая са прераснали в сигнални преписки, а 54 души за предадени на съд за опит за бягство.

Не само Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, но и Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) се е занимавало с ограничаването на излизането на Запад на представители на творческата интелигенция в България.

За това свидетелстват документи от архива на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен рапорт на офицер от 08 отдел на Второ управление на ДС от 1963 г. до началника на отдела.

Рапортът се отнася за доноси срещу представители на балетисти и балерини от тогавашната Софийска народна опера преди гастрол на операта в Испания.

 Офицерът от контраразузнавателното управление на ДС е получил доносите от балетист в операта, който е дал отрицателно мнение за допускането в състава петима, от които четирима балетисти и една балерина.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува втория по важност документ, който осветлява мотивите и действията на БКП и ДС за тайното прочистване на досиетата през януари 1990 г.

Той е продължение на строго секретната от особена важност докладна записка на зам.-министър ген. Стоян Савов, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на прикриването на агентурния апарат на ДС.

Документът е строго секретно предложение относно „Изменение на реда за обработка на делата от оперативния отчет и архив, утвърден в докладна записка рег. №ІV-68/29 януари 1990 г."

Предложението отново е изготвено от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов и носи дата 5 февруари 1990 г. Утвърдено е още същия ден, тоест само седмица след началото на операцията по прочистването на досиетата.

По същество с предложението се прави ревизия на първоначалния план за унищожаване на агентурните дела и оперативни разработки в Държавна сигурност. Както се разбира от документа промяната е наложена поради една причина – трескавото бързане на БКП и ДС по заличаването на контрола върху изгражданата в продължение на 45 години агентурна мрежа.

Целта е досиета да бъдат прочистени още преди първите свободни избори, като по този начин се гарантира невъзможността тайната власт върху агентурния апарат да не попадне в ръцете на опозицията при евентуален неин успех и влизане в ръководството на МВР на лица, различни от БКП/БСП. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.