В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя част 5 от поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.

Държавна сигурност използва специално създадени фирми за прикритие на тайни операции, с които се нарушава технологичното ембарго, наложено от Запада след Втората световна война. Дейността на тези фирми е дълбоко засекретена и е извън контрола на Министерството на външната търговия (МВТ), отговарящо за търговски дружества с българско участие зад граница.

Фирмите на комунистическото разузнаване стават известни след промените през 1989 г. като т. нар. неявни фирми на Първо главно управление на ДС (разузнаването). Създаването им започва през втората половина на 70-те години и продължава през 80-те. Образувани са от научно-техническото разузнаване към ПГУ.

През 1984 г. Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия вече убедително е играeло ролята на Големия брат, така както го е описал Оруел в своя роман „1984”, по отношение на творците в България.

Доказателства за това са архивите на бившето идеологическо управление. От тях става ясно, че Шесто е водило разработки и е следяло, както писатели с дисидентски прояви като Блага Димитрова, така и творци, членове на БКП, но с различни позиции от официалната на комунистическата партия като писателя Давид Овадия и сценариста Христо Ганев.

Сайтът desebg.com публикува три строго секретни документи, които се отнасят до дейността на изброените автори през 1984 г. И трите документа са подписани лично от началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов, бивш партизанин от отряда „Чавдар”. С подобни справки е захранвано ръководството на МВР, а то от своя страна е информирало висшето партийно ръководство, в повечето случаи Тодор Живков.

От архивните материали става ясно, че Шесто управление е било „Големият цензор”, който изкъсо е следял идеологическата линия на подготвените от писателите творби. При установяване на разминаване с официалните постановки на партията в литературата, то е цензурирало произведенията още преди те да видят бял свят.

Държавна сигурност.com представя част 4 от поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

В част 1 се разказва за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Структура на резидентурите в на ПГУ

С приетите от Политбюро на ЦК на БКП на 24 юли 1973 г. „Основни положения” за работата на ПГУ е определена структурата, която следва да има всяка една резидентура зад граница. Тя включва следните длъжности:

оперативни работници – изпълняват агентурно-оперативни задачи под ръководството на резидента;

Сайтът desebg.com представя част 27 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 27 е публикувана строго секретна информация за състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия в страна. Документът е на Окръжно управление на МВР в гр. Толбухин (днес Добрич).

 В него на първо място е акцентирано върху големия брой туристи, които в края на 70-те години посещават Толбухински окръг. Сред тях са изведените западните, които надхвърлят 50 000 души годишно. Най-висок приток на западни туристи е регистриран от ФРГ, Франция, Белгия, Англия, Австрия и др.

Сайтът Държавна сигурност.com представя част 3 на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

В част 1 се разказва за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
 

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Разузнаването се ръководи по „Основните положения” на Политбюро от 1963 г. в продължение на 10 години до 1973 г. Тогава току що назначения министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на политическото ръководство нов устройствен нормативен документ за разузнаването, което през 1969 г.  Промяната е продиктувана от изменението на международната обстановка и новите приоритети пред ПГУ.

Сайтът desebg.com публикува част 26 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 26 е представена строго секретна справка за състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия, провеждана на територията на Михайловградски окръг (днес Монтана, б. а.)

От нея става ясно, че една от заплахите, която Държавна сигурност вижда в окръга е прозападното настроение сред част от младежите. Описани са случаи на млади хора, които са правили проамерикански изявления или са слушали предимно западна музика и британски групи като Дийп Пърпъл или Слейд. ДС или е профилактирала тези хора, или ги е взимала на отчет.

 По линия на „Младежи” ДС е разполагала с информация за поведението и изказванията на редица млади хора в бившия Михайловградски окръг, които са се разминавали с партийната и комсомолска линия.

Държавна сигурност.com представя втора част на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Част 1 беше посветена на разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. В част 2 се разкрива подчинеността на разузнаването на НРБ на съветския КГБ.

Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят  информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.

Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.

Сайтът desebg.com публикува част 25 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Материалите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по места в страната.

В част 25 е представен  строго секретен доклад  за „Състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция в Благоевградски окръг”. Документът е на Окръжно управление МВР в Благоевград.

Като основно направление за проникване на идеологическа диверсия Държавна сигурност в Благоевград посочва „вражеската агитация” на съседна Югославия, водена още от 9 септември 1944 г. Според документа партийното и държавно ръководство на Югославия е заложила трайно политиката по „македонския въпрос” в отношението си към НРБ. Целта е утвърждаване на македонско малцинство в Благоевградски окръг с права и културна автономия, което при подходяща обстановка да бъде присъединено към Съюзна република Македония.

Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура.

Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност.

През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение.

Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази  на САЩ) са приети за членове на НАТО.

На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт.

Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.

Сайтът desebg.com продължава документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Материалите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по места в страната.

В част 24 се публикува строго секретна справка  относно  „Състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция в страната в Ямболски окръг”. Документът е на Окръжно управление МВР в Ямбол.

В него са посочени основните на провеждане на „вражеска” за ДС и комунистическата власт диверсия: радиопропагандата; влиянието на западни специалисти по линия на икономическия обмен; гостуващи граждани от капиталистически страни; религия.

 Посочени са и примери на прояви на представители на интелигенцията, чиито художествени произведения са спрени заради тяхната „антисоциалистическа насоченост”.