В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Част 5.3 разкрива подробности за проекта „Нева”.

В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия започва да се интересува от влиянието на дискотеките в Народна република България върху подрастващото поколение, както и гледането на внесени от Запад или презаписани видеофилми и програми. В архивите на ДС са запазени няколко документи, които хвърлят светлина върху този момент от дейността на репресивния апарат на БКП.

Сайтът на desebg.com публикува строго секретно писмо на Окръжно управление на МВР-ДС във Варна до началника на Шесто управление от февруари 1982 г. Документът съдържа подробна информация за броя и дейността на атракционните заведения във Варна и околностите й, в това число и дискотеките.

Посочено е, че дискотеките силно привличат младежта, като големи групи се дезинтересират от непосредствените проблеми  и се „формира аполитичност и апатия”. Според ДС в морската столица пристрастеността към опреден стил или група подтиква младежите към събирането на информация по различни канали – слушане на западни станции, събирането на списания, рекламни плакати на западни състави и т.н.

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Сайтът desebg.com представя част 29 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 29 е публикуван строго секретен доклад относно състоянието на работата на органите на ДС в Смолянски окръг против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция.

Агентурно-оперативната дейност на ДС в Смолянски окръг в края на 70-те години на ХХ век е насочена за своевременно долавяне, разкриване и пресичане на идеологическата диверсия. За периода 1977-1979 г. са придобити общо 40 агенти, които работят по следните линии: национализъм, младежи и интелигенция. ДС е водила 115 дела по оперативния отчет за различни прояви, насочени срещу комунистическата власт в окръга.

Сайтът desebg.com представя част 28 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 28 е публикувана строго секретна информация за състоянието на борбата на органите на ДС при Окръжно управление на МВР Търговище против идеологическата диверсия в и опитите на противника за създаване на подмолна легална опозиция в страната – окръга.

 Според него негативните изменения в международната обстановка са допринесли за разпалване на „илюзиите за близка реставрация на капитализма при свободно съществуване на легална опозиция”.  Тази констатация идва няколко години след срещата на върха в Хелзинки през 1975 г., когато европейските страни и САЩ подписват протокола за сътрудничество, в който присъства и зачитането и спазването на основните човешки права.

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.

В част 5.1 се хвърля повече светлина върху т. нар. неявни фирми на Научно-техническото разузнаване (НТР), сред които е и „Индустриално коопериране” (ИНКО).

През 1984 г. Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия вече убедително е играeло ролята на Големия брат, така както го е описал Оруел в своя роман „1984”, по отношение на творците в България.

Доказателства за това са архивите на бившето идеологическо управление. От тях става ясно, че Шесто е водило разработки и е следяло, както писатели с дисидентски прояви като Блага Димитрова, така и творци, членове на БКП, но с различни позиции от официалната на комунистическата партия като писателя Давид Овадия и сценариста Христо Ганев.

Сайтът desebg.com публикува три строго секретни документи, които се отнасят до дейността на изброените автори през 1984 г. И трите документа са подписани лично от началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов, бивш партизанин от отряда „Чавдар”. С подобни справки е захранвано ръководството на МВР, а то от своя страна е информирало висшето партийно ръководство, в повечето случаи Тодор Живков.

От архивните материали става ясно, че Шесто управление е било „Големият цензор”, който изкъсо е следял идеологическата линия на подготвените от писателите творби. При установяване на разминаване с официалните постановки на партията в литературата, то е цензурирало произведенията още преди те да видят бял свят.

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя част 5 от поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.

Държавна сигурност използва специално създадени фирми за прикритие на тайни операции, с които се нарушава технологичното ембарго, наложено от Запада след Втората световна война. Дейността на тези фирми е дълбоко засекретена и е извън контрола на Министерството на външната търговия (МВТ), отговарящо за търговски дружества с българско участие зад граница.

Фирмите на комунистическото разузнаване стават известни след промените през 1989 г. като т. нар. неявни фирми на Първо главно управление на ДС (разузнаването). Създаването им започва през втората половина на 70-те години и продължава през 80-те. Образувани са от научно-техническото разузнаване към ПГУ.

Сайтът desebg.com представя част 27 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 27 е публикувана строго секретна информация за състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия в страна. Документът е на Окръжно управление на МВР в гр. Толбухин (днес Добрич).

 В него на първо място е акцентирано върху големия брой туристи, които в края на 70-те години посещават Толбухински окръг. Сред тях са изведените западните, които надхвърлят 50 000 души годишно. Най-висок приток на западни туристи е регистриран от ФРГ, Франция, Белгия, Англия, Австрия и др.