Страните от Европейския съюз се споразумяха в понеделник (22 юли 2013 г.) да включат военното крило на „Хизбула” в терористичния списък на ЕС. Сайтът desebg.com публикува част 4 от документалната поредица „Хизбула” в архивите на ДС”. В нея се представя строго секретна справка на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) за ислямската партия „Хизбула”. Документът е от 1985 г. В него се информира за политиката на организацията срещу САЩ, СССР и комунизма, както и срещу Израел.

В строго секретната справка са посочени и страните, които толерират дейността на „Хизбула”. Иранският президент Рухолах Мусави Хомейни е смятан за неин ефективен ръководител, направляващ организацията отвън. Според разузнаването „Хизбула” се финансира от Иран, Либия и войнстващите шиитски групировки в Ливан.

Името на „Хизбула” стана актуално в България, след като на 5 февруари 2013 г. правителството на ГЕРБ обяви, че две от лицата, замесени с  атентата срещу израелски туристи през юли 2012 г. на летище Бургас, са финансирани и съпричастни към военното крило на „Хизбула”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен план за основните агентурно-оперативни мероприятия на отдел 02 (младеж) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1983 г.

Става въпрос за отдела в идеологическото управление на ДС, който се занимава със следенето и преследването на антипартийните прояви сред учениците, студентите (български и чуждестранни) и академичната общност.

Строго секретният документ дава представа за широкообхватната дейност на отдела, натоварен да следи и пресича „негативни процеси и явления сред младежта и учащите се в НРБ”.

В плана са набелязани редица агентурно-оперативни мероприятия за предотвратяване на „нелоялните и вражески прояви сред младежта”.

Отдел 02 на Шесто управление планира и „целенасочена работа” по различни западни и други научноизследователски институти за „недопускането разлагането на нашите специалисти”.

Една от важните задачи, които структурата, отговаряща за учащите и ВУЗ-те, си поставя е „подобряване координацията и взаимодействието с братските органи за сигурност и най-вече с КГБ, изучаване и прилагане на опита им в работата по проблемите на младежта”.

Така например плановете, които отдел 02 изработва за различни младежки научни прояви и фестивали, „при необходимост ще се съгласуват с КГБ”, е посочено в документа.

Бившият директор на Националната разузнавателна служба (НРС) за периода 2003-2012 г. ген. Кирчо Киров e предаден на съд за присвояване на 4,7 млн. лв. Съобщението беше разпространено в сряда от военната прокуратура.

Ген. Киров, който ръководи НРС по време на двата мандата на президента Георги Първанов, е обвинен, че за периода от 2007 до 2011 г. е присвоил бюджетни средства в левове, евро и долари, които са собственост на службата и са му били поверени да ги управлява като неин директор. Случаят е квалифициран като особено тежък.

За петте години, в които е извършвано престъплението, Киров е съставил повече от хиляда и сто официални финансови документи. Те имали за цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи.

Създаденото през 1967 г. Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е отговаряло и за следенето на проявите на студентите и университетските преподаватели. За това се е грижило специален отдел 02 в управлението.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчетен отчет за работата на отделението от въпросния отдел по линия на висшите учебни заведения през 1977 г. От него става ясно, че са основни обекти на „обслужване” от страна на Шесто управление са Софийският университет ( тогава „Климент Охридски”, днес „Св. Климент Охридски”) и Висшият икономически институт „Крал Маркс” (днес Университет за национално и световно стопанство).

В тях по това време следват 10 600 студенти, а обучението им се провежда от 1160 души академичен състав. От тях като „вражески контингент” са следени 81 студенти и 49 преподаватели, както и 10 души от административния персонал. В своята агентурна работа срещу студентите Шесто е разчитало на 78 агенти.

В отчета е посочено, че „чувствително бе завишен броя на агентурата в Софийския университет в изпълнение на разпорежданията на ръководството на министерството”.

Сайтът desebg.com публикува лично строго поверителен доклад от Христо Боев, зам.-директор на дирекция „Държавна сигурност” относно: Преговорите между нашата и съветската делегация за установяване на контакт между външно-политическото разузнаване на НРБ и Съветското външно-политическо разузнаване.

Документът е от юни 1950 г. и е един от най-ранните документални доказателства за структурното и оперативно изграждане на Първо управление на Държавна сигурност (разузнаването, от 1969 г. Първо главно управление) под опеката на съветското разузнаване.

По това време начело на партията ни правителството е Вълко Червенков. В мемоарите си Тодор Живков го посочва като агент на съветските служби под псевдонима „СПАРТАК”.

От строго поверителния доклад става ясно, че първите официални контакти между комунистическото разузнаване на НРБ и съветското разузнаване са в резултат на правителствена договорка между двете страни. За осъществяването й през май 1950 г. в Москва пристига специална делегация на българското разузнаване водена от Христо Боев. Той се смята за бащата на външно-политическото разузнаване по време на управлението на БКП. Интересното в случая е, че самият Боев е агент на съветското военно разузнаване още от 20-те години на ХХ век.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно Предложение относно: изграждане на централизирана система на ДС за оказване на положително въздействие върху съзнанието на националистически настроените български турци чрез използване на силите и средствата на органите на МВР и преди всичко агентурата за влияние.

Документът е от 1981 г. и предшества насилственото преименуване на българските турци през 1985 г. Предложението е изведено за подпис от началника на Шесто управление ген. Петър Стоянов, но такъв липсва. Въпреки че е замислен да бъде утвърден от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Неговият подпис обаче също не е положен.

Независимо от това документът представлява интерес от гледна точка на позицията на управлението за борба с идеологическата диверсия в ДС по отношение на политиката, която репресивния апарат на БКП трябва да води срещу активните българските турци, определени от режима като лица, провеждащи „протурски национализъм”.

 В Шесто управление се позовават на политиката на БКП спрямо българските турци и приобщаването им чрез комплексни мероприятия в икономиката, изкуството и културата.

Сайтът desebg.com публикува нов документ от архивите на бившата Държавна сигурност, който се отнася до шиитската военизирана групировка „Хизбула”.
Той представлява строго секретна информация на Първо главно  управление (ПГУ, разузнаването) на ДС относно: Ислямската фундаменталистка организация „Хизб Аллах” и е от ноември 1986 г.

В него е проследено разцеплението в движението „Амал” и взимането под контрол на ислямските движения в Ливан от иранския аятолах Хомейни. Представена е структурата на „Хизбула” на ливанска територия, политическата платформа и ръководството на организацията към онзи момент.

Строго секретният документ е подписан от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Посочено е, че данните в него са изготвени по документален материал от ливанските специални служби.

Името на „Хизбула” стана актуално в България, след като на 5 февруари 2013 г. правителството обяви, че две от лицата, замесени с  атентата срещу израелски туристи през юли 2012 г. на летище Бургас, са финансирани и съпричастни към военното крило на „Хизбула”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г. Документът е от септември 1982 г. и е на 08 (информационно аналитичен) отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

В него идеологическото управление на Държавна сигурност подчертава, че антисъветските предавания на чуждестранните радиостанции са водещо направление в „психологическата” война, водена от Запада срещу Източния блок. Антисъветските настроенията за анализирания период 1979-1981 г. варират между 30 и 40% от всички предавания.

Отбелязано е влиянието на полските събития (създаването на профсъюза „Солидарност” през 1980 г. и неговата дейност срещу комунистическото управление в Полша).

Интерес представлява проявите на антисъветизъм сред българските граждани, които Шесто следи и разработва по различни направления. Техният брой за трите години варира между 5000 и 5350 души, като от тях между 107 и 294 души са с прояви, окачествени от ДС като антисъветски. Според статистиката на репресивния апарат на БКП това прави между 2 и 5,8% от всички видове „вражески” прояви.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен Перспективен план между органите на разузнаването на МВР на НРБ и Комитета за Държавна сигурност при Министерския съвет на СССР в периода 1975-1980 г.

Документът е утвърден на най-високо равнище - от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов и председателя на КГБ ген. Юрий Андропов.

Подписан е от началниците на двете разузнавания - началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков и от началника на Първо главно управелние на ДС ген. Васил Коцев.

В него за заложени основните цели и задачи на външните разузнавания на двете страни. Набелязани са обектите за агентурно проникване и активни мероприятия.

Както и в аналогичният документ за периода 1972-1975 г. и в Перспективния план за 5-годишния период след 1975 г. са коментирани взаимодействието по следните направления:

• политическото разузнаване;
• активните мероприятия;
• научно-техническото разузнаване;
• външното контраразузнаване;
• линия „Н” (нелегали).

Основата за перспективните планове в разузнаванията на ДС и КГБ е сключения през 1972 г. между двете страни строго секретно споразумение за взаимно сътрудничество областта на специалните служби.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителен доклад от директора на Държавна сигурност Димо Дичев до министъра на вътрешните работи Антон Югов за дейността на лидера на опозицията Никола Петков.

С този доклад е поставено началото на разправата с политическата опозиция и е подпечатана смъртната присъда на Никола Петков, издадена няколко месеца по-късно и изпълнена на 23 септември 1947 г., точно преди 66 години.

Документът е от 27 май 1947 г. и предшества с няколко дни удара, който БКП нанася на парламентарната опозиция чрез ДС с ареста на Никола Петков и още 23 народни представители. В доклада се съдържат всички обвинения, които стават основата за провеждането на измислен съдебен процес (август 1947 г.) и издаване на смъртна присъда срещу Петков по обвинение в шпионаж (септември 1947 г.).

Никола Петков е роден през 1893 г. в София. Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-ото правителство на България (1906-1907). Никола Петков е брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.