Франция не за първи път е обект на терористични действия, а архивните документи на бившата Държавна сигурност показват какви мерки е предприел Париж преди 30 години срещу серията от бомбени атентати в периода 1983-1986 г.

Сайтът desebg.com публикува един от архивните документи, който представлява секретна шифрограма от резидентурата на Първо главно управление на ДС (разузнаването) в Париж до Центъра в София от 1985 г. Тя се  отнася до действията на френското правителство, предприети след един от бомбените атентати, извършени в Париж, при който е убит полицай, а други двама души са ранени.

В периода 1985-1986 г. във Франция са осъществени серия от терористични атентати на проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех, при които са убити общо 13 души, а 303 са ранени.

Сайтът  desebg.com публикува строго секретна справка на началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустойство в дейността на ДС.

Документът е точно отпреди 25 години – март 1989 г. В него началникът на идеологическото управление, натоварено с преследването на антипартийните прояви сред интелигенцията, духовенството и младежта, предупреждава за идейно и нравствено преориентиране на младежта и противопоставянето й срещу политиката на БКП в процеса на създаване на предпоставки за бъдещи политически промени в страната.

 Шесто управление на ДС посочва, че през 1989 г. в страната младите хора между 14 и 30-годишна възраст са 1,7 млн. от тях 100 000 са студенти, а 374 000 са в средните класове. Около 1, 1 млн. работят.

От изследването на архивете на ЩАЗИ се установява, че над 3 000 са неофициални сътрудници на източногерманската Държавна сигурност, които са шпионирали само във ФРГ.

За шпионската дейност в източногерманското министерство на Държавната сигурност е отговарял главен  отдел А.

Под прицела на външното разузнаване са попадали особено секретарките в различните министерства, съюзи или партии.

На щат в тази структура са се водили над 4 600 служители, около 13 400 неофициални сътрудници в ГДР и почти 1 500 във федералната република. Тези данни бяха частично изнесени още по време на кръглата маса през 1989-1990 г..

При това много от документите са били унищожени. До 1986 г. отделът е бил под ръководството на Маркус Волф, а след това на неговия наследник Вернер Гросман.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Механизма за изпращане на преподаватели в българските лекторати в чужбина и възможността за използването им за разузнавателна дейност.

Документът е на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и е от 1986 г. От него става ясно, че в края на комунистическия режим Министерството на народната просвета разполага с 50 преподавателски места в чужбина, 30 от които са в държави, които са представлявали разузнавателен интерес за Държавна сигурност.

ДС гледа със следния идеологически стереотип: преподавателите, подготвят бъдещите българисти в съответната страна и в същото време с „научната си и политическа подготовка защитават каузата на социализма и политиката на БКП пред една, преди всичко, младежка аудитория”.

 ПГУ е убедено, че „от тази си позиция те имат добра възможност да изучават и обработват, както свои слушатели, така и лица от преподавателския състав, да събират информация, а при много добра оперативна подготовка да извършват вербовъчна дейност”.

В архивите на бившата Държавна сигурност човек може да попадне на много документи, които да го изумят. Те илюстрират с какви безумия се е занимавал репресивния апарат. Голяма част от тях са съхранили документални доказателства за репресивния характер на атеистичния режим и за това, което е използвана ДС от комунистическата партия, а именно за преследване на възгледи, вяра и позиции, несъвместими с тоталитарната й идеология.

Сайтът desebg.com публикува един такъв документ, който илюстрира намесата на партията и ДС в духовния живот на хората от най-малка възраст – преследването на вярата.

В случая става въпрос за агентурно донесение от 1958 г. на агент „ИВАНЧО”, работещ за тогавашното Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията, предшественик на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Когато за първи път показаха кадри от случващото се в Тунис, а след това и в Египет много германци с спомниха случилото се в Източна Европа през ноември 1989 г.

След рухването на Берлинската стена Германия трябваше да режи въпроса с архивите на източногерманската ЩАЗИ много хора първоначално смятаха, че това ще бъде допълнителна тежест за обществото.  При дебата имаше предложение тези архиви да преминат към Федералния архив и да бъдат затворени за период от 30 години.

Надделя обаче становището, че архивите трябва да бъдат отворени. Беше приет закон и създаден специален орган, която да работи и контролира достъпа до архивите на ЩАЗИ. По този начин в Германия отговорихме на желанието на една част от обществото, която настояваше истината да излезе наяве. За първи път архиви на тайните репресивни служби се използваха по обратен начин – не срещу хората, а от тях. .

Малко преди управлението на Българската комунистическа партия да рухне през 1989 г. Научно-техническото разузнаване (НТР) към Първо главно управление на ДС е успяло да открадне от Токио, Япония, серия хибридомни клетки и други материали, свързани с т. нар. хибридомна технология, на базата на които в специална лаборатория е разработен нов продукт – диагностичен тест за откриване на ранна бременност.

Това показва строго секретен документ, разкрит от Комисията по досиетата, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Определените като „особено ценни” материали са били „негласно придобити” от двама секретни сътрудници на НТР, работещи под псевдонимите „РИЧЕВ” и „ХИКО” в резидентурата в Токио в периода 1984-1988 г.

През 1972 г. Пето управление на КГБ за борба срещу дисидентите и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия подписват първото съвместно споразумение помежду си. То става факт, след парафиране на първото по рода си двустранно споразумение между КГБ и МВР-ДС същата година. Сайтът desebg.com публикува онлайн документа.

Секретното споразумение е в срок от три години и цели да задълбочи сътрудничеството и между двете управления в борбата срещу „империалистическите разузнавания, насочени към отслабване и подкопаване на социалистическия строй”.

По това време висшето ръководство на БКП начело с Тодор Живков вече е предложило през 1963 г. България да се присъедини към СССР, а през 1973 г. прави второ предложение на съветското ръководство за „всестранно сътрудничество” между двете страни.

Ако в някои други области България изостава, то по отношение на контрола на обществото чрез репресивния апарат на комунистическите тайни служби Тодор Живков се разпорежда „всестранното сътрудничество” със Съветския съюз да се осъществява незабавно. Целта, която той поставя пред МВР-ДС, е „Държавна сигурност така да работи, че да заслужи правото да се нарича филиал на КГБ”.

Травмите от източноевропейските диктатури остават за цял живот, а страхът още тегне върху щастливците, успели да избягат през Желязната завеса.

Макар и повече от 20 години след падането на Берлинската стена, днес продължават да излизат неразказвани истории за стремежа към свобода, отприщващ невероятна смелост и изобретателност.

Сайтът Държавна сигурност.com представя една тях по материали от страницата на Федералния пълномощник за архивите на ЩАЗИ, www.bstu.de.

Австрийците Гертруд и Волфганг Фервюстер са женени от близо 40 години, но едва наскоро решиха да споделят част от биографията си, пазена в тайна десетилетия. Поводът бе пътуващата изложба на германската служба за архивите на ЩАЗИ (BStU), която през октомври гостува в Университета в Грац. Един ден уредниците са изненадани от двама посетители, които носят цяла чанта с исторически документи, снимки и предмети.

В началото на 70-те години в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е предприето структурно и кадрово разрастване на отдел 07 „Научно-техническото разузнаване” (НТР), което трябва да обезпечи политиката на БКП за „ускорено внедряване на научно-техническите постижения” по пътя на изграждане на „развито социалистическо общество”.

Развитието на разузнаването в икономическо и техническо направление обаче е свързано с различни трудности. Сайтът desebg.com публикува два документа, които илюстрират един от проблемите, а именно изграждането на резидентури в отрасловите министерства през 70-те години на ХХ век.

През 1974 г. ръководство на ПГУ стига до извода, че успешната работа на НТР се обуславя от детайлно познаване на проблематиката на съответните отрасли, които разузнаването трябва да подпомогне с технически образци, информация и формули придобити/откраднати от развитите икономики в световен мащаб.

Това включва познаването на организацията, структурата, кадровия състав, развойната и производствената дейности на ключовите икономически отрасли. За осигуряването на подобни знания НТР предвижда изграждането на сериозен сътруднически апарат на различни нива в отраслите.

За създаването на ефективна агентурна мрежа в НТР предвиждат изграждането на т. нар. отраслови резидентури. Това са агентурно-оперативни структури, чрез които се организира цялата разузнавателна работа в съответния отрасъл.