Митовете за големите разузнавачи по времето на комунистическия режим са много, но архивите на Държавна сигурност разкриват и друга картина.

И тя е, че присъствието на някои оперативни работници зад граница си е било направи екскурзия и харчене на държавни пари срещу никаква съществена разузнавателна дейност.

Такъв е случая с щатен служител на Първо главно управление на ДС (ПГУ разузнаването), който е прекарал под прикритие в резидентурата на ПГУ в Лондон цели шест години в периода 1983-1989 г., а изпратената до Центъра в София използвана разузнавателна информация се оказва... една на година.

Сайтът desebg.com публикува онлайн неговата строго секретна оценка, дадена от началника на отдел 06 „Информация” в ПГУ през март 1989 г.

Оперативният работник е закодиран под номер, но в документа е посочено, че той е работил в резидентурата в Лондон по линия на външно политическото разузнаване. Резидентурата на ДС в английската столица е смятана за една от най-тежките, тъй като контраразузнавателният режим от страна на МИ 5 е много силен.

Дори натрапването на т. нар. българо-съветска дружба от комунистическата пропаганда и промиването на мозъците повече от четири десетилетия в България не са успели да изличат трезвото отношение към съветския режим, СССР и съветските ръководители в Москва.

Това разкриват архивите на Държавна сигурност. Те показват, че независимо от заплахата да те преследва репресивния апарат на БКП и риска да бъдеш осъден мнозина българи от селяни, през работници, ученици, студенти, университетски преподаватели до членове на ДКМС и компатията, са изразявали противно на официалния режим мнение за истинската роля на СССР в съдбата на България и света.

Подобни мнения са определяни от Държавна сигурност като „антисъветски прояви”, а за следенето на хората, които са си позволявали да ги изрекат е отговаряло Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, известно още като политическата полиция по времето на управлението на БКП.

Сайтът desebg.com публикува онлайн строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г. Документът е на Шесто управление на ДС и е от 1982 г.

Сайтът desebg.com публикува кореспонденция на Ройтерс за това как 25 години след Обединението на Германия там продължават усилията за проучването на архивите на репресивния апарат на бившата ГДР, известен като ЩАЗИ. В него става ясно за програмата за възстановяване на архивите, които ЩАЗИ се е опитала да унищожи малко преди през януари 1990 г. гражданското общество да окупира нейните сгради в Източен Берлин, а също така за продължаващия огромен интерес към тоталитарното архивно наследство от страна на жертвите на ЩАЗИ и изследователите. Материалът на Ройтерс се препечатва по БТА.

В плесенясало помещение в лабиринт от офиси в Източен Берлин две жени работят търпеливо върху най-огромния пъзел, който светът е виждал: повече от половин милиард парчета, които събрани заедно, разкриват подробности за безбройните престъпления на източногерманската тайна полиция.

Министерството на държавната сигурност, по-известно като ЩАЗИ, е използвало мрежа от агенти и информатори да събират информация за всеки гражданин на Източна Германия, за да смазва по-успешно инакомислието.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за правата и задълженията на резидента – ръководител на резидентура под прикритие.

Инструкцията е от 1974 г. е основният нормативен документ за дейността на резидента в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана.

В документа са посочени правата и отговорностите на ръководителя на резидентура под прикритие (РП).

Изброени са изискванията към неговата подготовка преди поемане на резидентурата, както и задълженията му към ръководството й и изпълнението на поставените задачи.

Сред тях е организирането и ръководството на агентурната дейност.

Задачите и изискванията към резидента във военното разузнаване са сходни с тези за резидента в системата на ДС. За разлика от РУ-ГЩ в Държавна сигурност няма самостоятелно изведена инструкция за правата и задълженията на резидента. Този момент е решен в ДС с обща инструкция за ръководство и възпитание на агентурата, в която резидентът е представен като част от агентурния апарат.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Военното разузнаване при комунизма”, 2012 г.

До краха на тоталитарния комунистически режим през есента на 1989 г. специален отдел в Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е занимавал с „производството” на фалшиви новини, насочени срещу единството между членовете на НАТО. „Учител” и помощник на ДС в тази дейност, наричана на оперативен език активни мероприятия, е по-големия ѝ „брат” – КГБ.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до Москва от 6 януари 1989 г., подписано от тогавашния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров (подписа вдясно на втората страница, б.а.).

Преди 26 години, през лятото на 1989 г. по време на принудителното изселване на около 360 000 от НРБ, останало в историята като „Голямата екскурзия”, Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия докладва опасенията си, че „изселническата психоза се разраства” и се разрастват „масовите демонстрации” срещу ограничителните мерки на комунистическия режим за забраната за напускане на страната на войници и донаборници от турското малцинство.

Това разкрива документ, разсекретен от Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Оперативната обстановка сред българите – мюсюлмани към 18 август 1989 г. В него е посочено, че изселническата психоза е обхванала преобладаващата част от мюсюлманите във всички райони на страната.

Между  180-те хиляди сътрудници на източногерманското министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, е имало и група от непълнолетни лица, установи Федералната служба за архивите на източногерманската тайна полиция.

Поради липсата на достатъчно данни в статистиките на ЩАЗИ, точният им брой е трудно да бъде установен, но към края на комунистическата диктатура в ГДР те най-вероятно са били около 500 души.

Използването на деца като сътрудници на ЩАЗИ е било пренебрежимо малко в сравнение с общия брой на нещатните сътрудници. От тайната полиция са се възползвали от деца, само когато се налагало да се събере специфична информация като например за регулярните повиквателни на младежите в редиците на източногерманската народна армия.

Сайтът desebg.com публикува Положение относно работата със сътрудническия апарат на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) от 1983 г.

В документа са посочени как какви цели могат да бъдат вербувани български граждани от военното разузнаване.

Положението съдържа и категоризация на сътрудниците, които работят за РУ-ГЩ и изискванията към тях, сред които е включено и „положителни морално-политически качества”.

Заложени са правилата, по които се проучат, превличат и ръководят агентите на военното разузнаване.

По отношение възнагражденията сътрудниците са разделени на платени и неплатени.

Платените сътрудници получават месечни възнаграждания, които се санкционират директно от началника на РУ-ГЩ или неговия заместник по агентурната работа.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Военното разузнаване през комунизма”, 2012 г.

Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.

Въпреки уличаването на бившия председател на Българската федерация по футбол и член на БКП Димитър Николов през 1984 г. заради корупция и още няколко други служители делото срещу тях е било „смачкано” още във фазата на следствието, а Държавна сигурност се е оказала безсилна да ги изправи пред съда за всичките им деяния.

Това се разбира от документ на бившето Шесто управление на ДС, разсекретен неотдавна от Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Документът е от 1984 г. представлява строго секретна докладна записка относно: Следствено дело, водено от ГСУ на служители от Българската федерация по футбол.