Как източногерманската Държавна сигурност, известна като ЩАЗИ, е работила с нелегалите разузнавачи и какъв е нейния опит в това направление се е интересувала комунистическата Държавна сигурност при съвместното им сътрудничество в годините на тоталитарната диктатура.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси, които ще бъдат оправени към делегацията на Разузнавателното управление на МВР-ГДР, която ще гостува от 8 до 12 ноември 1976 г.

Документът е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване), в чиито приоритети попада една от най-секретните дейности на тоталитарните комунистически служби, а именно подготовка, извеждане и работа с нелегалните сътрудници.

Писателят Стефан Цанев отказа да получи наградата „Златен век” на Министерството на културата с мотива, че с нея е награден и Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, известен още под прякора „Митю Гестапото”, стана ясно днес.

Известният писател и драматург излезе с открито писмо до министъра на културата в оставка Вежди Рашидов, в което посочва:

През 1971 г. на военното разузнаване е  дадено правомощие да организира и провежда диверсии на територията на Западна Европа, САЩ и съседните на НРБ страни без Румъния.

Това става ясно от секретен документ, разкрит наскоро от комисията по досиетата в архивите на военното разузнаване.

Става въпрос за секретни указания за внасяне на изменения и допълнения във функционалните задължения на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана от 1971 г., които сайтът desebg.com публикува.

Едно от най-важните правомощия в мирно време, които военното разузнаване получава, е „да организира и провежда при необходимост, с разрешение на правителството на НРБ, диверсии на вражески обекти на територията на разузнаваните страни”.

Сред разузнаваните страни са съседните на България Гърция, Турция, Югославия, както и САЩ, и повечето страни от Западна Европа, а също така и някои от Близкия Изток.

С подобни правомощия две години по-късно е натоварено и Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване). През 1973 г. Политбюро на ЦК на БКП приема строго секретно Положение за работата на външнополитическото разузнаване, с които му е позволено да организира „остри мероприятия” на територията на капиталистически и развиващи се страни срещу лица, определени като вражески. Зад термина остри мероприятия се крият отвличания, убийства и саботажи.

Друго задължение на военното разузнаване е формулирано по селдния начин: „Да съдейства за укрепване на социалистическата общност като разкрива плановете и мероприятията на капиталистическите страни за разкол в социалистическия лагер”.

ЦК на БКП е поставен на първо място, преди правителството и командването на БНА, в задължението на военното разузнаване да следи и редовно да докладва за измененията в разузнаваните страни за измененията във военнополитическата обстановка и подготовката за евентуално нападение. .

В началото на дейността на научно-техническото разузнаване (7-ми отдел на Първо управление на КДС, б.а.) в резидентурите зад граница са изпращани само оперативни работници с школа в съветския КГБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Резидентурите и оперативният състав зад граница на ръководство на 7-ми отдел на Първо управление на Комитета за държавна сигурност от 1968 г.

По това време в 7-ти отдел в Първо управление на КДС е организирано научно-техническото разузнаване (НТР), чиято задача е да „придобива” (краде) западни технологии, заобикаляйки технологичното ембарго на развитите страни на Запад, както и от Япония. През 1981 г. отделът прераства в самостоятелно Управление НТР в рамките на тогавашното Първо главно управление на ДС.

Министърът на Държавна сигурност (ЩАЗИ) на Германската демократична република Ерих Милке е имал слабост да награждава с медали щатни служители на българската ДС, които са допринесли за разкриване но случаи на опити за бягства на източногерманци на Запад през България.

Това става ясно от архивни документи, които desebg.com публикува онлайн. Те са от първата половина на 70-те години и осветляват вътрешноведомственото отношение към даваните от Милке награди на конкретни кадрови служители от ДС.

Оказва се, че Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) изразява отрицателна позиция към наградите, посочвайки че е „неправилно, то не действа възпитателно на оперативния състав и създава впечатление за лична политика, провеждана от години от страна на Министерството на Държавна сигурност – ГДР”.

Бившата Държавна сигурност и съветският Комитет за Държавна сигурност (КГБ) са били впрегнати да работят съвместно по планирането, подготовката и осъществяването на серия от мероприятия за успешното провеждане на летните олимпийски игри в Москва, СССР, през юли-август 1980 г.

Това разкриват архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Въпросният документ е строго секретен план относно: Организиране на контраразузнавателната работа по подготовката и участието на българските спортисти в 22-те летни олимпийски игри „Москва’ 80” за периода 1 октомври 1979 – 15 юли 1980 г.

Той е подготвен от началника на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия ген. Петър Стоянов и е утвърден от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Григор Шопов.

 В Шесто управление неслучайно стои зад тази дейност, тъй като в неговата структура съществува специално звено за следене на спортната общественост в България за отклонения от комунистическата идеология.

Било ли е подчинено Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана на Държавна сигурност?

Отговор на този въпрос дава един рядко ценен документ от архивите на военното разузнаване, който desebg.com публикува.

Става дума за секретни въпроси за съвещание на министъра на народната отбрана и председателя на комитета за Държавна сигурност (КДС) от април 1968 г.

Сред подставените точки има два много важни момента. Първият е валидността на всички решения на ЦК на БКП спрямо РУ-ГЩ. И ако преповтарянето на подчинеността военното разузнаване на висшия партиен орган е нещо характерно за секретните служби при комунизма, то вторият момент е напълно нов в документалното изследване на функциите и ролята на Разузнавателното управление на Генералния щаб.

Той е свързан с подчинеността му спрямо създадения през 1965 г. Комитет за Държавна сигурност към Министерския съвет.

Досега винаги се е твърдяло, че военното разузнаване по времето на комунизма е било независимо от ДС, но разсекретените за първи път след 23 години от промените архиви на РУ-ГЩ опровергават това.

От документа се разбира, че през пролетта на 1968 г. председателят на КДС ген. Ангел Солаков е получил правото да получава пълна информация за агентурно-оперативната работа на РУ-ГЩ, както и да изисква от началника на военното разузнаване доклади по всички интересуващи го въпроси.

Освен това се допуска без съгласието на началника на РУ-ГЩ да се извърива вербовка и да се използват лица, картотекирани във военно разузнаване по изключение с разрешение на председателя на КДС.

Дотогава РУ-ГЩе подчинено на министъра на отбраната (по това време ген. Добри Джуров) и на началника на Генералния щаб на МНО. .

Подобно на режима в СССР, така и в НРБ комунистическата диктатура се е развивала не на собствени важни технически и икономически открития и решения, а е разчитала на кражби на напредналите технологии на Запада.

За това свидетелстват редица документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна инструкция за регистриране на придобитата по линия на Научно-техническото разузнаване (НТР) научно-техническа и икономическа информация.

Тя е от 1977 г. и е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването), като е утвърдена от началника на разузнаването ген. Васил Коцев.

Именно ПГУ е структурата в Държавна сигурност, на която е поверено да краде от развитите страни технологии, които да внедрява (до колкото това е възможно) и в плановото социалистическо стопанство.

Сътрудничеството между репресивният апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност и нейният аналог в Германската демократична република (ГДР) – ЩАЗИ е възприемано от двете тоталитарни служби като „висша проява на социалистически интернационализъм”.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация относно: Посещението в НРБ на делегация на Министерството на Държавна сигурност на Германската демократична република от 1982 г.

Това е още един документ, който категорично показва, че работата за националната сигурност на специалните служби е била заменена с робуването на идеологическите постулати на Кремъл, какъвто е и службата в името на социалистическия интернационализъм.

Съдбата на българските спортисти за участието им в Олимпиадите през 70-те и 80-те години на ХХ век е била в ръцете на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

То е проучвало и разработвало българските спортисти, участници в Олимпийските игри, още преди провеждането им и е отстранявало неблагонадеждните от тях, както и спортни деятели, като тези решения са съгласувани с тогавашния Централен съвет на Българския съюз за физкултура и спорт и ЦК на ДКМС без обаче в публичното пространство да излиза намесата на МВР-ДС.

Това разкриват архивни документи на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция. Сайтът desebg.com публикува онлайн един от тези документи – строго секретна докладна записка относно: Проведените агентурно-оперативни и други мероприятия във връзка с участието на НРБ в ХХ-те Олимпийски игри в Мюнхен (18-страничен доклад).