Въпреки, че комунистическата партия прави всичко възможно да наложи атеистичен режим и чужда марксистко-ленинска идеология, с които да унищожи вековната християнска традиция в българското общество, тоталитарното диктатура на БКП не успява да промие всички мозъци.

Това признава самото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, натоварено от режима да преследва духовенството и вярващите хора.

Признанието е направено в строго секретна справка относно: Религиозните настроения и прояви сред младежта идеологическото управление през 1979 г., която desebg.com публикува онлайн.

„През 1977/1978 г. религиозността сред българската младеж бележи процес на устойчивост с тенденция към слабо повишаване. В сравнение с предишните години е увеличен броят на кръщавките и венчавките, извършени в страната”, посочва Шесто управление на ДС в справката.

Съветското военното разузнаване, известно още като ГРУ (Главно разузнавателно управление), е разполагало със специална техника, която е използвало на територията на НРБ.

Това разкрива документ от архива на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той е на руски език и представлява споразумение между Министерството на отбраната на СССР и Министерството на народната отбрана на НРБ за временно поставяне на специална техника на ГРУ на територията на България.

 То е от 1975 г. и е подписано от началника на Щаба на въоръжените сили на Съветския съюз армейски генерал Виктор Куликов и началника на Гениалния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев.

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 3 е посветена на мокрите поръчки, които Политбюро на ЦК на БКП възлага за изпълнение на Първо главно управление на ДС, там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е позицията на Терзиев за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Макар да е била наясно с хроничните проблеми на плановата икономика и изостаналостта от Запада Държавна сигурност често е прибягвала в документите си до общоприети партийни клишета, които не са отразявали реалното състояние на нещата.

Това разкриват множество документи от архива на ДС, един от които, desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни бележки относно: Работата от легални позиции в страните от НАТО на отдел 03 „Западни страни“ в Първо главно управление на ДС (разузнаването).

В края на 70-те години на ХХ век доверието между българската ДС и източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, е било толкова голямо, че двете репресивни служби са обменяли опита си в изучаването, подготовката и извеждането на нелегални агенти и специални агенти.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от първия зам.-началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров до началника на същото управление ген. Васил Коцев.

Документът се отнася за посещение на делегация на ПГУ в Източен Берлин през април 1979 г.

От строго секретната докладна записка става ясно, че първият въпрос, който двете страни са обсъждали се е отнасял именно за обмяна на опита по създаването и успешното извеждане в чужди страни на нелегали и спецагенти.

Изграждането на двете категории агенти са най-трудните в разузнавателните органи и са били висока цел в страните от някогашния съветски лагер.

През 1980 г. началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване по време на комунистическия режим) ген. Васил Зикулов е поискал от ръководството на съветското Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (съветското военно разузнаване) да бъде запазена длъжността Постоянен представител на ГРУ в Народна република България.

Ген. Зиколов, който е най-дългогодишният началник на военното разузнаване по време на тоталитарния комунистически режим, се е мотивирал в писмо до зам.-началника на ГРУ ген. Ивашутин.

Сайтът desebg.com публикува отлайн секретното писмо, което е написано на руски език.

В него Зикулов изтъква, че благодарение на тази длъжност (съветски съветник във военното разузнаване на НРБ, б.а.) е позволило да се извършат повече оперативни форми на обучение между двете разузнавания.

В резултат на съветският съветник сътрудничеството между нашите управления значително се разшири, практически са обхванати всички области на разузнавателната работа”, пише ген. Зикулов.

Държавна сигурност е излязла със специален инструктаж а провеждането на насилствената смяна на имената към началните на органите на МВР в страната, ръководени от тогавашните началници на окръжните управления на МВР-ДС.

Предложението за инструктажа излиза от името на началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков и е от 17 януари 1985 г.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документа, който представлява строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена.

От него става ясно, че в окръжните управления на ДС са командировани офицери от централните управления на Държавна сигурност.

Наредено е да се вземат мерки за недопускане идването в София на групи от турското малцинство с цел провеждането на протести и демонстрации.

На много места в НРБ работниците са се надигнали и са предприели различни форми на протест след достигането на информация в България за създадения през 1980 г. независима синдикална организация „Солидарност” в Полската народна република, а Държавна сигурност е имала сериозни опасения от стачки и вълна в страната.

Това разкриват документи на ДС от този период, един от които desebg.com публикува онлайн.

Цензурата на комунистическия режим и опитите за тотален контрол на репресивния му апарат не са позволили на обществото да научава за недоволството на различни групи от него срещу тоталитарното управление на БКП.

Особено показателно е, че със сигналите за работническите протести и демонстрации срещу управлението се е занимавало Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), което показва политическия характер на дейността му срещу общественото недоволство, насочена към обезпечаване на сигурността на комунистическата върхушка.