От 70-те години на ХХ век е установена практика източногерманското Министерство на държавната сигурност, известно като ЩАЗИ, да командирова група от свои оперативни работници на българското Черноморие, за да възпира опитите на източногермански граждани да избягат от режима в Източен Берлин през българската граница.

Това разкрива документ от архивите на българската Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен протокол за сътрудничество по линия на туризма между поделенията на МВР на НРБ и Министерството на държавна сигурност на ГДР през 1971 г.

Както е известно след построяването на Берлинската стена през 60-те години на миналия век България става една от предпочитаните от източногерманците дестинации по пътя към свободата на запад.

В края на комунистическия режим Научно-техническото разузнаване (НТР) на Държавна сигурност е разполагало с резидентури в 25 страни по света, плюс още една в Западен Берлин.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни съображения по състоянието и проблемите на Управление Научно-техническо разузнаване (УНТР) към Първо главно управление на ДС (ПГУ-ДС).

Документът е от 1987 г., когато в СССР тече перестройка, а в НРБ започва поредната реорганизация, приети от комунистическата върхушка начело с Тодор Живков, за въвеждането на т. нар. фирмена организация.

В първите няколко години след преврата на 9 септември 1944 г. комунистическият режим е подозирал, че книжарницата на Софийския университет е място за явка на освободени при чистките в армията царски офицери.

Това разкрива документ от архивите на тоталитарните комунистически служби, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад-коментар относно: Книжарница Алма матер от агентурна група „Х-11“ при Разузнавателния отдел към Щаба на войската от декември 1947 г.

В него се посочва, че книжарницата е печелившо търговско предприятие, което се ръководи от Тодор Попов, брат на ген. Георги Попов (генерал от артилерията), генерал-губернатор на Южна Добруджа в периода (11 септември 1940 – 11 август 1941) и командир на 3-та армия през Втората световна война (1941 – 1945).

За 45 години атеистичният комунистически режим нито веднъж не е бил спокоен покрай големите християнски празници, сред които и Великден, разкриват документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Участието на граждани в религиозните великденски празници.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и е от 1973 г.

В него цял отдел е следил духовенството и църквата в страната. Репресивният апарат на БКП изготвял обзори след всеки Великден за това как е протичал църковния празник.

Въпреки твърдението, че младите хора през 1973 г. са били по-малко от предходната година ДС най-много се е притеснявала от факта, че млади хора посещават църквата по време на Великден.

На днешната дата, 29 януари през 1990 г., преди 33 години тоталитарният комунистически режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления.

И не по-маловажно – да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

 В резултат на незаконното прочистване са унищожени около 42% от агентурните дела (виж подробности за видовете унищожени документи – ТУК).

Тоталитарното управление на БКП е криело от обществото чрез наложената цензура за случващите се в страната тежки аварии, катастрофи, трудови злополуки, които са причинявали немалко човешки жертви, големи морални и материални щети.

Истината за тези укривани факти достигат днес до нас от архивите на Държавна сигурност, която е събирала подробна информация и е водила отчет за тях.

Сайтът desebg.com публикува един от многото архиви документи на ДС, хвърлящи светлина върху нелицеприятните за комунистическия режим аварии и катастрофи.

Той представлява строго секретна информация относно: Възникналите през 1983-1984 г. извънредни произшествия в икономиката, нанесените от тях морални и материални щети и оперативна оценка на породилите ги причини.

Още преди да прерасне в Управление „Безопасност и охрана“  (УБО) на Държавна сигурност отделът, който се е грижил за обслужването на комунистическата върхушка, е наброявало близо 400 служители.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП относно изпълнение на решение на висшето партийно ръководство от 1951 г. за подобрение  на работата на отдела, натоварен с обслужването на червения елит.

В документа е посочено, че са взети мерки за специалното снабдяване и обслужване на комунистическите управници.

Те са зареждане с „добър асортимент хранителни продукти, текстил, кинкалерия и всичко друго , необходимо за задоволяване нуждите на обслужваните другари“.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.