По повод предстоящото огласяване на сътрудниците на бившата ДС сред висшите православни духовници сайтът Държавна сигурност.com предлага един пространен и задълбочен текст, чийто автор е Георги Тодоров. Оригиналът е публикуван най-напред на сайта www.iskoni.com в рубриката "Беседи и статии" (http://www.iskoni.com/besedi_statii_dosieta.html). Препечатването му става с любезното разрешение на автора.

Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
Лука 8:16-17

Покайте се, защото приближава царството небесно.
Мат. 3:2

Рече Бог: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Иоан 8:32). Действително – само истината за връзките на клира със структурите на бившата „Държавна сигурност“ ще направи клира свободен от бившата „Държавна сигурност“.

Предстои в най-близко време да бъдат публикувани досиетата на архиереите. Това деяние ще отвори стари болезнени рани. Но само така тези рани ще бъдат излекувани и ще престанат да тровят тялото на Църквата. Ще бъде дело оздравително и освободително не само за клира, но и за всички нас.

Публичното признаване на тази дейност и отричане от нея ще бъде акт на двойно себеосвобождаване.
1. Освобождаване на съвестта от самата тази задкулисна дейност от времената до 1989 г.
2. Освобождаване от задкулисните зависимости вследствие на онази дейност, продължаващи от 1989 г. и досега, вече 22 години.

Публикуването на досиетата предстои. То е неизбежно. Нещо повече – досиетата и сега са разсекретени и общодостъпни. Всеки може да ги прочете в читалнята. Засега е забранено само публикуването им. Досиетата на клира вече са четени от най-заинтересуваните и продължават да се четат. Тепърва няма как да бъдат скрити.

Часовете, след като публично обяви съгласието си да бъдат проверени за агентурно минало висшите духовници, Светият синод разпространи подробно изложение, в което излага аргументи срещу законовата проверка.

В новата позиция на Светия синод съобщава, че към списъците с необходимите данни на лицата от висшия църковен клир, които трябва да изпрати на комисията по досиетата, се прибавя и становище, прието от 15 декември 2011 г.

В него Светият синод посочва юридически текстове, на базата на които поставя въпроса за тълкуване на термина „религиозни общности”. С него 40-то Народно събрание по време на тройната коалиция прие в закона за досиетата, че на проверка за принадлежност към ДС подлежат ръководствата на различни религиозни общности, а не само на БПЦ.

Въпреки, че отреди месец комисията по досиетата вече е задействала проверката, която ще засегне Главното мюфтийство, Арменската църква, Католическата църква и др., единствено БПЦ оспорва законността на проверката.

С решение от днес Светият синод ще подготви и предаде списък до комисията по досиетата, който ще съдържа необходимите данни на длъжностните лица, които от 2006 г. заемат или извършват публични дейности в Българската православна църква (БПЦ). Тези лица са Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, ректорите на семинариите и игумените на ставропигиите.

Решението беше огласено чрез сайта на Българската патриаршия. То идва седмица, след като проверката за обвързаност с ДС предизвика смут в БПЦ и съпротива от страна на някои нейни представители.

Преди около месец комисията по досиетата изиска от необходимите данни за висшите ръководни служители в БПЦ, той като по закона за досиетата дойде ред за проверка за агентурна принадлежност на религиозните общности.

От БПЦ неколкократно променяха позицията си. Първоначално обявиха, че църквата не може да се третира като религиозна общност. В медиите дори се появиха информации, че представители на Светия синод ще търсят среща с президента Георги Първанов, за да отправи питане до Конституционния съд, въпреки че самият КС преди години има тълкувателно решение, с което се е произнесъл, че православната църква е религиозна общност.

Срещу днешното решение на Светия синод несъгласие е изразил Неврокопският митрополит Натанаил. „Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Това, според нас, е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата", се казва в становището му, разпространено от агенция „Фокус”.

Той припомня решение на Конституционният съд от 1992 г. в което е посочено, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление.

Според митрополит Натанаил това публично ритуално действие (проверката за принадлежност, б. .а.) ще злепостави единствено институцията БПЦ и „ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата”.

Проверката за принадлежност към бившия репресивен апарат на ДС обаче не засяга само БПЦ. Дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет е предоставила на комисията по досиетата данни за общо 113 регистрирани в страната религиозни институции. Десет от тях вече са предали необходимите данни на комисията по досиетата. Сред тях са Главното мюфтийство и Арменската църква, научи Държавна сигурност.com.

Духовенството е обект на преследване от БКП и нейният репресивен инструмент Държавна сигурност още веднага след 9 септември 1944 г. В специално решение на Политбюро е обявено, че БПЦ е враг на „народната власт”. ДС следи и разработва църквата в специално направление „Духовенство”. Първоначално за него е отговаряло отделение „А” (1944-1947) на отдел ДС, след това І отдел (1947-1952) на Дирекция „Държавна сигурност”. После преследването на духовенството е поето от Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (1952-1961).

Последната структура в ДС, която се занимава с духовенството е прословутото Шесто управление на ДС, познато като политическата полиция по време на управлението на Живков. Това показват и част от публикуваните архивни документи в най-новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2011 г.