През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

В част 1 от поредицата беше представена политиката на комунистическото управление след 9 септември 1944 г. за създаване на концлагери в страната и въдворяването на „политически опасни лица” в тях, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”.

ането на „политически опасни лица” в тях, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”.

Част 2 е посветена на началото на лагера край Ловеч през 1959 г. В нея се осветляват разпорежданията на близкия на Тодор Живков зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов за създаването на изключително тежък и жесток режим.

В част 3 са описани едни от най-зловещите убийства, извършени в лагера – тези на известния музикант Александър Николов – Сашо Сладура, на бащата на певицата Богдана Карадочева – търговеца Иван Карадочев и на бившия депутат от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов.

През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

В част 1 от поредицата беше представена политиката на комунистическото управление след 9 септември 1944 г. за създаване на концлагери в страната и въдворяването на „политически опасни лица” в тях, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”.

Част 2 е посветена на началото на лагера край Ловеч през 1959 г. В нея се осветляват разпорежданията на близкия на Тодор Живков зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов за създаването на изключително тежък и жесток режим. .

През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя част 3 от разследването „Операция „ИНФЕКЦИЯ”, посветено на опита на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) да ликвидира политическия емигрант Петър Семерджиев в Израел през 1975-1976 г.

В част 1 се разказва как напусналият през 1973 г. бивш кандидат-член на ЦК на БКП става прицелна точка на Живковото разузнаване.

Част 2 е посветена на опита на ПГУ да извърши „остро мероприятие” срещу Петър Семерджиев.

Част 3 разкрива операция „ИНФЕКЦИЯ”, чрез която ПГУ се опитва да компрометира политическия емигрант с помощта на фалшифицирани документи от източно германската ЩАЗИ.

Разследването е изградено на досието на Петър Семерджиев в ПГУ. През март 2008 г. журналистът Христо Христов посещава Семерджиев в Израел и получава пълномощно да изиска и проучи документите за него в Държавна сигурност.

Разработката срещу него в разузнаването е изключителна документална находка. Въпреки че от нея са извадени два основни документи, посочени в описа на делото – предложението за извършване на „остро мероприятие” и плана за него, досието съдържа доказателства за опитите на ПГУ да ликвидира Семерджиев три години преди да направи това с писателя Георги Марков в Лондон.

Документите потвърждават практиката на ПГУ да прибягва до „мокри” поръчки при опитите да неутрализира най-изявените критици на комунистическото управление зад граница.

Оперативната разработка срещу Петър Семерджиев може да се смята за огледална на заличените материали за Георги Марков, тъй като разкрива подхода и методите на ДС, както и механизма на взаимодействие между различните управления на и помощта, която е търсена от КГБ и ЩАЗИ. .