Създадената през 1982 г. в Южен Ливан с подкрепата на Иран шиитска военизирана организация „Хизбула” присъства в архивите на бившата Държавна сигурност. От 1985 г. различни структури в ДС започват да събират информация за идеологията, целите, лидерите й и подкрепата, която получава.

Основният стремеж на ДС е да се придобива информация за отношението на „Хизбула” към страните от Източния блок и евентуално предпазване от терористични действия, насочени срещу служители от социалистическите държави или техни представителства.

На 5 февруари 2012 г. българското правителство обяви, че две от лицата, замесени с  атентата срещу израелски туристи през юли 2012 г. на летище Бургас, са финансирани и съпричастни към военното крило на „Хизбула”.

Сайтът desebg.com публикува една от най-рано датираните информации, свързани с организацията, открита в архивите на ДС. Тя е озаглавена „По-важни сведения за „Хизбула” и е от септември 1985 г. През февруари същата година „Хизбула“ вече е обявила своя първи манифест, с който в идеологически план се следва изцяло линията и духа на иранската революция на Хомейни.

Документът от архивите на ДС представлява превод от арабски език на информация, в която се съдържат данни за духовния създател на „Хизбула” Мохамед Хюсейн Фадълла (1935-2010). Той е един от най-големите шиитски улеми (духовни водачи). В информацията е проследено негово израстване и противопоставяне на Сейед Муса Садр, председател на Върховния съвет на мюсюлманите шиити.

Отбелязано е значението на обединението на духовните водачи, което Фадълла извършва, действията на организацията „Ал Фаджр” (Зора) и акциите на военното й крило, което впоследствие е наречено „Хизбула”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен Перспективен план между органите на разузнаването на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР и Министерството на вътрешните работи на НРБ през 1972-1975 г.

Документът става факт през 1972 г., след като в България е подписан Генерален план за сътрудничество между МВР и КГБ. Генералният план се превръща в основа за сключването на двустранни споразумения за сътрудничество между отделните управления на КГБ и ДС. Едно от най-важните споразумения е перспективният план между двете външни разузнавания, подписан през 1972 г. от тогавашните ръководители на двете разузнавания ген. Димитър Кьосев (1968-1972) и ген. Фьодор Мортин (1971-1974).

 Строго секретният перспективен план дава разкрива основните задачи в сътрудничеството между Първо главно управление на ДС и Първо главно управление на ДС в различните разузнавателни направления. Отбелязани са и различни мероприятия по следните направления:

Вчера, 28 декември 2012 г. в Софийските централни гробища беше погребан о. р. ген.-лейт. Владимир Тодоров – последният началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на Държавна сигурност.

Той почина на 23 декември 2012 г. на 87-годишна възраст. Това беше един от последните хора в Живковото разузнаване запознати с операцията по убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г., както и човекът утвърдил последния план за кражбата на оригинала на Паисиевата история през 1985 г.

Последната година той беше прикован на легло в резултат на инсулт.

Ген. Тодоров беше почетен председател на асоциацията на разузнавачите от запаса, която разпространи съобщение за кончината му. В него се казва:

Сайтът desebg.com започва документална поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея ще бъдат публикувани онлайн документи на Държавна сигурност от края на 70-те години на миналия век, от които става ясно, че по това време ръководството на БКП се опасява от активната дейност на българската емиграция и възможността в страната да се създаде опозиция.

Десет години по-късно това ще се случи  след падането на Берлинската стена.

През 1975 г. в Хелзинки НРБ се присъединява към заключителния акт от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Големият пробив се оказва съдържанието на третата част от Заключителния акт – „Сътрудничество в хуманитарните и други области”. Съветското ръководство не предвижда, че обвързването със  спазването на редица човешки права може да се превърне в капитална грешка в политиката спрямо дисидентите и повратна точка в разрастването на съпротивителните сили срещу социалистическата система.

Много бързо обаче Съветският съюз е принуден да заеме отбранителна позиция, защото критиката на противниците  за нарушаването на човешките права го поставя в ролята на нарушител на международното споразумение. Хелзинки постепенно се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи. Процесът, започнал във финландската столица, узаконява и „Хелзинкските комитети”, образувани постепенно в страните в Източна Европа, и продемократичните групи и организации за защита на човешките права.