Държавна сигурност не си е губила времето, защото веднага след приемането на Указ 56 за стопанската дейност от ръководството на БКП през януари 1989 г. е използвала новата фирмена организация за създаването на множество свои неявни фирми, познати днес като офшорни дружества.

Образуването на т. нар. неявни фирми е приоритет на Научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) политика, която е продължена и от неговия правоприемник през 1990 г. – Националната разузнавателна служба след прекрояването на ДС в нови специални служби в навечерието на 14-я извънреден (и последен, бел. ред.) конгрес на БКП в края на януари 1990 г.

Дружествата, с които разузнаването прикрива своята дейност, не само са учредявани с държавни средства, но и се превръщат в потоците за изтичане на държавни капитали в чужбина след 10 ноември 1989 г. – един от големите политическите скандали в началото на прехода, по който обществото и до днес не е получило ясен отговор.

Само 10 месеца преди 10 ноември 1989 г. в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е обмисляло създаването на банка (депозитна къща) като нова форма на оперативно прикритие в условията на променените икономически условия в Народна Република България с приетия същия месец Указ 56 за стопанската дейност.

Това разкрива неизвестна до момента в публичното пространство строго секретна справка относно: Разработването на нови оперативни прикрития, която сайтът desebg.com публикува (виж по-долу).

Прелюбопитният документ е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване”, чиято премиера беше вчера, 28 януари 2014 г.

Той е от края на януари 1989 г. и на практика разкрива цялата философия за проникването на кадри на ДС в почти всички новопоявили се търговски трезори от 1989 г. насетне. С тази разлика, че след промените бившите оперативни работници от ДС и част от агентурата им вече работят за себе си и по всяка вероятност в даден момент за интересите на наследниците на БКП.

„Една от подходящите форми на прикритие със значителни оперативни и икономически възможности представлява финансово учреждение, комбинирано с търговска дейност”, се посочва в строго секретната справка.

За създаването на банка за прикритие в София е обмисляна следната схема: „привличане на валутни депозити на дребни и средни вложители от съседните и арабски страни, а евентуално и на български граждани и организации срещу умерена валутна лихва и гарантирана тайна на влога”, а също така „покупка и съхранение за сметка на клиента на злато и други ценности”.

Една година след 10 ноември 1989 г. новите българските специални служби, наследници на структури на бившата Държавна сигурност, са продължили да бъдат зависими от КГБ в обучението на своите кадри и агентурно-оперативната си работа и цели.

Това разкрива строго секретен документ за посещение на делегация на Националната разузнавателна служба (НРС), в която се трансформира Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) през февруари 1990 г., когато по същото време в България се провежда Кръглата маса.

Документът показва колко трудно и бавно се е променял стереотипа на кадрите в ДС, когато в България са положени структурите на уж новите деполитизирани специални служби.

Документът, който desebg.com публикува онлайн, е строго секретна докладна записка до директора на НРС (по това време ген. Румен Тошков) относно: Посещение на делегация на НРС в Москва. Визитата е тридневна и е от 17 до 20 септември 1990 г., като българската делегация се води от един от тогавашните зам.-директори на българското външнополитическо разузнаване.

На 22 юли 2013 г. страните от Европейския съюз се споразумяха да включат военното крило на „Хизбула” в терористичния списък на ЕС. Сайтът desebg.com публикува последната част 7 от документалната поредица „Хизбула” в архивите на ДС”.

В нея се представя строго секретно информационно съобщение на Националната разузнавателна служба (НРС, правоприемник на Първо главно управление на ДС) относно: Религиозната терористична организация „Хизбулла”. Документът е от юни 1990 г. и е адресиран до директора на Националната служба за защита на конституцията (правоприемник на Второ главно управление на ДС, контраразузнаването, впоследствие Национална служба „Сигурност”, днес ДАНС).

В него са изложени обобщени данни за групировката, за числеността й, както и за членовете на Духовния й съвет.