Сайтът desebg.com публикува част 3 от текста на д-р Петър Богданов, политически емигрант по времето на комунистическия режим, живеещ в Кьолн, Германия, с който той представа книгата „Разбиране на трансгенерационното наследство на тоталитарните режими: парадокси на културното обучение“ на д-р Елена Черепанова, професор в Кеймбридж Колидж. Изданието е от 2020 г. и не е преведено в България. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com (виж част 1 – ТУК и част 2 – ТУК).

Д-р Черепанова е и ръководител на поведенческото здраве за интегрирана грижа за бежанците в Центъра за здравеопазване на общността Лин в щата Масачузетс, САЩ. Тя основава една от първите сертификационни програми по травматология в Съединените американски щати. Д-р Черепанова е носител на наградата Carol Hacker за своите отлични постижения в работата с травми и работи по целия свят с множество хуманитарни организации. Тя е автор на над 50 статии и книги, преведени на различни езици.

Токсичният „подарък“, предаван от поколение на поколение

Постоянството на културната травма означава схващането, че веднъж започнала, виктимизацията никога не свършва. Усещането е, че тя винаги е била част от тъканта на обществото и ще продължи и в бъдеще. По подобен начин вечна е и културата: Никой не знае кога се е зародила, а усещането е, че винаги е била и винаги ще бъде там.

Оказва се, че с времето спомените за виктимизация никога не губят или дори намаляват своята сила и остават лесно задействани: Травмата от робството се подсилва от продължаващия расизъм, тази от Холокоста - от съвременния антисемитизъм, а тази от тоталитаризма - от възраждащите се тоталитарни тенденции.

Вече стана ясно кой е премахнал трите паметни пана на Министерството на правосъдието, поставени на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ от министъра на правосъдието Георги Георгиев по време на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на най-големия концлагер за политически противници на БКП на остров Персин, проведено на 31 май 2025 г. и преминало с негово участие.

Както е известно desebg.com първи писа на 10 октомври 2025 г., че въпросните пана са свалени от неизвестни лица/лице, след като при посещение на Втори обект група съорганизатори на годишното поклонение констатираха липсата им.

В моята публикация на desebg.com това бе определено като „брутален акт срещу държавността“ на „Белене“, тъй като паната бяха първият и единствен до момента символ, поставен на това място от представител на правителството, респективно на държавата.

В резултат на публикацията министърът на правосъдието Георги Георгиев за първи път разбра за липсващите пана и разпореди да бъдат отпечатани и поставени нови на същото място.

На днешния ден, 23 септември, преди 78 години режимът на БКП ликвидира лидера на обединената опозиция земеделецът Никола Петков чрез политическо „правосъдие“, подчинено на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г.

В негова памет сайтът desebg.com припомня съдбата му. На 23 септември 1947 г. той е умъртвен след изпълнение на смъртната присъда, издадена по скалъпения срещу него политически съдебен процес, организиран от БКП.

Никола Петков е роден през 1893 г. в София. Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-то правителство на България (1906-1907). Никола Петков е брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.

В правителството на ОФ

Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в правителството на ОФ до 26 август 1945 г. През този период са извършени масови убийства без съд и присъда, а след това се провежда и т.нар. народен съд.

След като комунистическият режим успява да отстрани Г. М. Димитров от лидерството на БЗНС през 1945 г. земеделците, които се превръщат в най-сериозната опозиционна сила на БКП, са ръководени от Никола Петков.

По указания на съветския лидер Сталин в България в началото на 1946 г. е направен опит в правителството на Кимон Георгиев (ОФ) да бъдат включени двама представители на политическата опозиция, но Никола Петков и Коста Лулчев категорично отказват предложението.

„Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит. През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни – от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства.“

Това е част от представянето на Кольо Вутев, което фондация „Софийска платформа“ е направила на страницата на своя проект „Истории от Белене“, финансиран от фондация „Америка за България“, чиято цел е „да съхрани паметта за тоталитарния комунистически режим и в частност – за лагера „Белене“, както и да допринесе за увеличаване на демократичната култура в страната посредством по-качествено гражданско образование“ (макар този избраник на фондацията за интервю няма нищо общо с „Белене“).