На 7 април, 2022 г., четвъртък, от 18 ч. в хотел „Балкан“ в София, ще се състои премиерата на книгата на проф. Вили Лилков „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ – интимната изповед на ДС за икономиката.

Новото издание излиза с подкрепата на фондация „Кондрад Аденауер“ и е базирано за т. нар. литерни дела на Държавна сигурност, запазени в архива на Комисията по досиетата, в които репресивният апарат на БКП е събирал информация за различни стопански субекти – заводи, фабрики, държавни стопански обединения, ТКЗС, АПК и др.

„В книгата за първи път се публикува систематизирана информация
от литерните дела за трудовата и технологичната дисциплина на социалистическия работник, амортизираните производствени фондове
и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати“, посочва авторът.

От новото документално изследване читателите ще добият представа за масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството, които предопределят ниско качество на продукцията, брак и залежали стоки и беден вътрешен пазар.

Представени са данни и документи за губещия износ и ограбването на задграничните дружества, за работата в условия на реален фалит на фабрики и заводи, на АПК и ТКЗС, както и за дейността на научно-техническото разузнаване, което чрез кражби на научно-технически информации, изделия, машини и технологии от капиталистическите страни се превръща в „двигател на прогреса“ в сферата на електрониката, фармацията, битовата химия, военното производство и др.

„Книгата се препоръчва и за соцносталгици, но задължително с чувство за хумор, защото много от документалните факти са толкова шокиращи и непосилни за възприемане от здравия разум, че единственият начин за това е смехът“, посочва още проф. Вили Лилков.

Малцина знаят, че човекът, който изважда през 1990 г. от архива на Първо главно управление (ПГУ) на ДС досието на агент „ПИКАДИЛИ“ (италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който преди броени дни почина в Австрия), заподозрян за убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. е полк. Радослав Райков, зам.-директор на Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ.

Сайтът desebg.com припомня малко известни подробности за този момент, свързващ агент „ПИКАДИЛИ“ и ликвидирането на Марков от ДС в началото на разследването на неговото политическо убийство, като публикува интервю на Христо Христов с Радослав Райков, включено в книгата на разследващия журналист „Убийте Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005).

На 90-годишна възраст си отиде концлагеристът, политическият затворник от времето на комунистическия режим, писател и земеделец Петко Огойски.

Скръбната новина съобщи лидерът на БЗНС Николай Ненчев на профила си във Фейсбук днес.

„С дълбока скръб съобщаваме, че ни напусна нашият съидейник и член на БЗНС Петко Огойски. Ревностен последовател на БЗНС, той остана верен на идеите на съюза до последния си дъх”, написаха от земеделския съюз на своята страница в социалната мрежа.

Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя, община Своге, на 1 ноември 1929 г.

Още като ученик пише стихове, а по-късно и разкази, есета, статии и афоризми. Любовта към Отечеството, към героичното минало на народа ни, както и нравствено-етичните проблеми са доминираща тема в творчеството му.

През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“ която присъда изтърпява в различни затвори и в концлагера „Белене“.

Днес, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия режими. Сайтът desebg.com припомня подробностите.

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони. С него на практика Хитлер и Сталин подготвят началото на Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между двата съюзника.

За първи път датата 23 август е предложена да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.