Сайтът desebg.com препечатва интервюто с историографа Митко Иванов, публикувано във Флагман, в което той представя нови, много важни факти, разкриващи фалшификацията от руска страна на истинските причини за смъртта на съветски войници по време на окупацията на България, представени от руската страна като „загинали за свободата“ на страната ни през 1944-1945 г. и по-специално в гр. Бургас.

Митко Иванов e сред най-разпознаваемите личности на Бургас – изследовател, археолог, историк, краевед, художник, общественик, писател. Самият той се определя като иконописец и реставратор. Има засилен интерес към опазването на културно-историческото наследство. През 2018 г. той публикува изследването за случая на смъртоносното отравяне в резултат на препиване с етилов спирт на 42-ма съветски войници веднага след „освобождението“ на гр. Бургас през септември 1944 г. Автор е на книгите „Загадъчният град“ (Бургас от ХVІ до началото на ХІХ век), 2005 г., „Мълчанието на Александър“, 2015 г., „Бургаският жаргон до 1989“, 2022 г. и е съавтор на „История на Бургас. От древността до средата на ХХ век. Бургас“, 2011 г. Заглавието е на desebg.com.

Г-н Иванов, има трагична за Бургас история, тъмен период [истината за смъртта на съветски войници в морския град по време на окупацията на България от съветската армия през септември 1944 г.], върху която вие задълбочихте своите изследвания. Кое ви провокира да продължите да нищите темата, не считате ли, че тази страница трябваше да бъде затворена преди повече от 7 години, когато изчерпателно описахме събитията във Флагман?

Търговецът на фини кожени изделия Иван Карадочев и един от благодетелите на футболен отбор „Левски“ през 30-те години на ХХ век, е сред най-известните жертви на комунистическия концлагер край Ловеч, станал печално известен като „Слънчев бряг“.

Името на Иван Карадочев присъства в интервюто на фондация „Софийска платформа“ с „оцелелия“ Кольо Вутев, когото тя представя като бивш лагерист, престоял 42 дни в лагера край Ловеч.

Интервюто е част от проекта на „Софийска платформа“ „Истории от Белене“ (макар Вутев да няма нищо общо с лагера „Белене“), финансово подкрепян от фондация „Америка за България“.

Desebg.com вече посочи, че с интервюто с Вутев „Софийска платформа“, манипулира мащабите на убийствата в концлагера, давайки вяра без елементарна проверка на твърдението му, че за 42 дни е станал свидетел на „най-малко 500 убийства“.

Също така desebg.com доказа и друга манипулация, а именно, че по собствените твърдения на Вутев, тиражирани от неправителствената организация като достоверни също без да бъдат проверени, той е бил въдворен в лагера в периода от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., което е повече от 40 дни преди лагерът да бъде създаден и в него да бъдат прехвърлени първите концлагеристи от закрития концлагер „Белене“ (около 10 септември 1959 г.).

„Софийска платформа“ твърди, че през тези общо 42 дни, през които е в лагера Кольо Вутев „става свидетел на жестоки и садистични убийства“, нищо че към този период лагерът край Ловеч изобщо не е съществувал.

„С колегата Мартин Димитров ще сезираме ЕС и отговорните за изразходване на средства по програма „Развитие на регионите“, че 7 млн. лв. от парите на европейските данъкоплатци са дадени за ремонт и реставриране на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа. Ще искаме и информация от партньорите каква е била обосновката да се отпуснат тези средства, дали аргументите не са били, че се искат за едно, а реално се ремонтира идеологически паметник от времето на тоталитаризма. По какъв проект ще става този ремонт и т.н.“

Това обяви днес пред Faktor.bg депутатът от „Демократична България“ Свилен Трифонов.

Сайтът desebg.com публикува текст на д-р Петър Богданов, политически емигрант по времето на комунистическия режим, живеещ в Кьолн, Германия, с който той представа книгата „Разбиране на трансгенерационното наследство на тоталитарните режими: парадокси на културното обучение“ на д-р Елена Черепанова, професор в Кеймбридж Колидж. Изданието е от 2020 г. и не е преведено в България. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Д-р Черепанова е и ръководител на поведенческото здраве за интегрирана грижа за бежанците в Центъра за здравеопазване на общността Лин в щата Масачузетс, САЩ. Тя основава една от първите сертификационни програми по травматология в Съединените американски щати. Д-р Черепанова е носител на наградата Carol Hacker за своите отлични постижения в работата с травми и работи по целия свят с множество хуманитарни организации. Тя е автор на над 50 статии и книги, преведени на различни езици.

Бележка на д-р Петър Богданов:
Д-р Елена Черепанова, е родена и отраснала в СССР. Психоложка по професия тя се възползва от опита си в бившия Съветски съюз, който съчетава с експертизата си на преподавателка по психология в САЩ.

Представям важни моменти от книгата ѝ, която препоръчвам на всеки, който се интересува от психологическите схеми, развиващи се в психиката, когато човек израства в една тоталитарна система (държава).