На 12 декември 2024 г., четвъртък, в Аудитория 1 на Нов български университет от 10.00 ч. ще бъде открита конференция „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България (декември 1984 г.).

Съорганизатори на инициативата, с която ще бъде отбелязана 40-годишнината от едно от най-масовите престъпления на БКП, са НБУ, гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ и фондация „Истина и памет“.

В конференцията се участват Бивши лагеристи от лагера „Белене“ в периода 1984-1987 г., сред които Руфат Юмер, Сабри Искендер, Ахмед Ахмед, Музафер Ерканли, Мехмед Адем, Шукри Мехмед, Сейдали Алиш и др.

Те ще свидетелстват от първо лице защо са въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“, как са били третирани там и какво е представлявал лагера на дунавския остров Персин.

Бившите лагеристи ще разкажат за тяхната съпротива – гладните стачки на Втори обект и на секретния обект „Заставата“.

Разказът им ще продължи с освобождаването им от „Белене“, но интернирането им в други населени места, далеч от родния им край, а някои от тях и във временния лагер до затвора в Бобов дол. Те ще споделят и как те и техните семейства са били изгонени насила от България през лятото на 1989 г.

В историческия панел на конференцията ще участва и доц. Михаил Груев, историк, председател на Държавна агенция „Архиви“, съавтор на изследването „Възродителният процес“ – мюсюлманските общности и комунистическият режим (2008).

На днешната дата, 9 ноември, преди 35 години рухва най-уродливият символ на съветската тоталитарна система – Берлинската стена, разделяща от 1961 г. Берлин на източна и западна част. Сайтът desebg.com припомня историческото събитие.

Валтер Улбрихт подписва изграждането след разговор с Хрушчов

Изграждането на стената започва на 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ.

Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

„Мафиотска битка“, с тези думи Касим Дал, определи войната между Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Дал, който е съосновател на ДПС и преди 13 години бе неин зам.-председател, но след критика към лидера Ахмед Доган за превръщането на партията в корпорация беше изключен заедно с още няколко съпартийци, даде обширно интервю в YouTube канала „Дневен ред“ с водещи Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, излъчено в четвъртък (31 октомври 2024 г.).

„Ние не сме взимали страна, не участвахме в тази битка. Тя не е наша битка. Това не е битка на идеи, това е мафиотска битка, няма защо ние да участваме там. Създателят, това което е създал, го унищожава“, обясни Касим Дал.

Днес ни напусна Севгин Абдула Осман, политически затворник по време на насилствената смяната на имената на турците и противник на т. нар. от комунистическия режим „възродителен процес“.

Това съобщи пред desebg.com Касим Дал, председател на фондация „Свобода и достойнство“, който самият е политически затворник от времето на тоталитарното управление на БКП.

Севгин Осман е роден на 1 декември 1957 г. в гр. Свищов. Арестуван е и осъден за съпротива срещу насилствената асимилация, проведена от комунистическия режим начело с Тодор Живков, срещу турското малцинство в НРБ (1984-1985).

Присъдата си излежава в Старозагорския затвор и в затвора „Белене“. В комунистическите затвори изкарва близо 4 години. Освободен е през януари 1990 г.

„Севгин Осман беше ПРИЯТЕЛ с големи букви! Честен и почтен човек, който не направи нито един компромис срещу извършителите на „възродителния процес“, заяви пред desebg.com Касим Дал.

Погребението му ще е утре, 6 август 2024 г., в гр. Свищов след 10.30 ч. Политическият затворник от времето на комунистическия режим си е отишъл от този свят на 67 години след продължително боледуване.