Днес, 21 август 2013 г., се навършват 45 години от нападението на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Сайтът desebg.com отбелязва датата с публикация, посветена на въвличането на България в срамната военна интервенция под ръководството на БКП начело с Тодор Живков. Текстът е част от главата „Престъпления” в книгата на разследващия журналист Христо Христов  „Тодор Живков. Биография” (2009).

„Министерски съвет постанови: НРБ да участва с въоръжени сили съвместно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор в оказване на помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията.”

Строго секретно постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя Тодор Живков, август, 1968 г.
 

Участието на България във войските на Варшавския договор, нахлули в Чехословакия през 1968 ., е израз на просъветската политика на Тодор Живков, която той неотклонно следва. Генералният секретар на ЦК на БКП  никога не внася яснота за ситуацията, при която България участва в  окупацията на Чехословакия. В своите “Мемоари” бившият първи партиен и държавен ръководител е отделил повече редове за пристрастието на Брежнев към евтиния тютюн, отколкото на конкретното българско участие във военната интервенция.

Предстоящата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към Държавна сигурност на ръководните лица на вероизповеданията в България, предизвика паника и известна съпротива сред част от духовниците в Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ).

Много пъти през последните седмици в общественото пространство беше задаван въпроса защо само от Светия синод реагираха по този начин?

Дали действително държавната власт в резултат на приетия от тройната коалиция и опозицията преди цели пет години закон за досиетата, се намесва в делата и независимостта на църквата или просто с отварянето на архивите на ДС българското общество с огромно закъснение ще добие представа колко зависими от репресивния апарат на БКП са били висшите архиереи?

Тази неделя ви представям едно от най-стойностните и задълбочени изследвания по темата за църквата при комунизма – книгата на младия историк Момчил Методиев „Българската православна църква между вярата и компромиса”.

„През комунистическия период Българската православна църква е управлявана от трима патриарси – патриарх Кирил, патриарх Максим и агент ПАТРИАРХ. Може да звучи парадоксално, но последният не е само събирателен образ на агентите на Държавна сигурност сред висшето духовенство, а реален псевдоним на един от най-известните, включително и в посткомунистическия период, митрополити на БПЦ”. С тези думи Момчил Методиев започва увода си към най-задълбоченото изследване за църквата по времето на тоталитарния комунистически режим, от промените насам.

Не бързайте обаче да си изграждате погрешната представа, че това е книга, за агентите на ДС сред духовенството. Макар в нея да става ясна самоличността на редица агенти сред висшия църковен клир, скрити зад псевдонимите в архивите, целта на изследването е друга. А именно да отговори на въпроса какви са били истинските отношения между църквата и комунистическата държава? Дали църквата е била репресирана от властта организация или е казионна структура в периода след 9 септември 1944 г.?

Германия днес отбелязва 52-та годишнина от началото на строителството на Берлинската стена, която близо три десетилетия разделя ГДР от Западен Берлин и стана един от символите на Студената война.

По традиция на мемориала Берлинската стена на Бернауер щрасе ще бъдат поднесени венци. С едноминутно мълчание Германия почита жертвите на стената на разделението и на комунистическата диктатура в бившата ГДР. Според водещите германски политици това е най-тъжният ден в най-новата история на страната.

В мероприятията за отбелязване на годишнината участва кметът на Берлин Клаус Воверайт, посочва БТА. „Трябва да предаваме на потомците си паметта за събитията, породени от диктатурата. Всички ние носим отговорност това никога да не се повтори”, заяви вчера Воверайт.

Германският канцлер Ангела Меркел се среща днес с ученици от берлинско училище и ще изнесе урок по история на тема Берлинската стена, разделянето на следвоенна Германия и обединението на ФРГ и ГДР.

Берлинската стена е издигната през 1961 година по инициатива на ръководителя на ГДР Валтер Улбрихт на фона на масовото изтичане на работна сила и млади специалисти в Западна Германия.

На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

Сайтът Държавна сигурност.com продължава да попълва своята електронна библиотека, представяйки всяка неделя книга, посветена на комунизма.

Без съмнение голямата заслуга на книгата на проф. Диню Шарланов  „Горяните” – кои са те е, че за първи път вдигна високо завесата върху непознатата на българската общественост съпротива на горянското движение срещу комунистическия режим в България.

И това е така, защото изследването е публикувано през 1999 г., когато подобни книги, посветени на комунистическото минало се брояха на пръсти.

Авторът е изградил документалния разказ за появата и дейността на горянските чети в България след 9 септември 1944 г. върху богатия архив на Държавна сигурност, документирал реакцията на комунистическата власт срещу тях през следващите 10 години.

От тази позиция книгата е ценен източник на съпротивата на българското общество срещу наложения с окупацията на България от Червената армия сталински модел на управление в страна.

Диню Шарланов обръща внимание, че стремежът му е разгледа горянското движение в по-широкия контекст на съпротивата на българското население срещу съветизацията на България и влиянието на основния външен фактор – американско-съветското съперничество за глобално световно господство.

Затова още във въведението си авторът извежда два основни етапа от противопостовянето на налагането на тоталитарната система по съветски образец в България.

Първият етап е легалната политическа съпротива. Той започва още в края на 1944 г. с реакцията на БЗНС с водач д-р Г. М. Димитров и един от лидерите на Социалдемократическата партия Кръстю Пастухов срещу намесата в политическия живот в страната от комунистическата партия и ген. Сергей Бирюзов, ръководител на Съюзната контролна комисия в България.

Този етап приключва през 1948 г. с ликвидирането на политическата опозиция и установяването на еднопартийно управление на БКП.