Как изглежда България 20 години след като комунистите идват на власт? Ето едно обобщение на нейния образ в един от докладите на британската дипломация от 1964 г.:

„България е малка селска страна, населвана от потомците на раса, която е била бедна, лошо управлявана и без приятели през своята история. Сега тя е управлявана от безскрупулна комунистическа диктатура, която отразява въжделенията на хората точно толкова, колкото и турците до 1878 г. или монарсите, които управляваха с протекцията на външни сили в годините преди малцинствената комунистическа партия да бъде поставена на власт от „освободителната” руска армия през 1944 г.

Когато, въпреки декларацията от Ялта, Сталин отказа да допусне свободни избори в България, той постави на власт непредставителен режим, който и сега продължава да е, както беше и тогава, марионетка на Съветския съюз. Освен това, българското раболепие пред Русия се увеличаваше с времето, а българската икономика ставаше все по-зависима от руската финансова и техническа помощ.

Сега, когато се правят показни приготовления за празнуване на 20 години от 9 септември, режимът изглежда държи здраво юздите. Комунистическата партия, съюзена с комунизирания Земеделски съюз и подкрепяна от руснаците, контролира пресата и радиото, и има на свое разположение повсеместна държавна мрежа от войска, милиция, вътрешни войски и тайна полиция, и няма никакви основания да се опасява от ефективна опозиция.”

Цитатът е от втората книга на Димитър Димитров „Съветска България”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Тя излиза през 1999 г. – пет години след първата книга и е базирана на разсекретените архиви на Форин офис в периода 1964-1966 г.

.

Сайтът desebg.com публикува изключителното слово на пастор Бедрос Алтунян, произнесено по време на общонационалното честване на 25-годишнината от майските събития през 1989 г., състояло се на 20 май 2014 г. в село Пристое, област Шумен под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Пастор Алтунян е председател на Евангелския Епископален Методистки Съюз и говори от името на протестантската общност, а речта му беше една от най-завладяващите, пример за етническа толерантност между християни и мюсюлмани.

Ние се радваме, че днес всички сме тук заедно. Ние сме събрани от различни етноси и различни религии. От името на Обединените евангелски църкви и всички протестанти в България изразявам любовта и солидарността на стотици хиляди евангелисти в България и да ви кажа: В най-трудните моменти и днес, вие не сте сами. С вас е всемогъщият Бог, с вас е великият Аллах, с вас сме всички ние – вашите братя.

Жертвите и страданията от събитията преди 25 години трябва да ни покажат пътя на Националното помирение. Време е да спрем изкуственото разделяне на нашия народ. Днес, ние трябва да бъдем благодарни, че България е нашето Отечество – на българи, на турци и арменци, на евреи и гърци, на всички други, които тук са намерили подслон.

Много е полезно в изграждане на представата за миналото, особено за комунистическата епоха, човек да познава и да се опира на източници, различни от българските или съветските.

Такива източници са дипломатическите архиви. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една такава книга – „Съветска България през три британски мандата 1956-1963 г.” на журналиста Димитър Димитров.

Колегата Димитров, дългогодишен редактор в българската секция на Би Би Си и водещ на историко-политическата й програма е един от малкото журналисти, работили на Запад, които вложиха сили, време и старание да представят на българското общество още в началото на прехода другата гледна точка – тази на западните дипломати.  Това той направи с първото по рода си проучване на архивите на Форин офис, отнасящи се за България.

Забележете, книгата му е публикувана още през 1994 г., когато българските държавни архиви едва започваха да се отварят и да предизвикват интереса на родните историци. По тази причина не е изненада, че двете части на „Съветска България” (тук представям само първата) са често цитирани в българската историография, посветена на периода на управлението на БКП.

Заглавието на изданието е красноречиво. Това са години, в които недвусмислено се британската дипломация определя развитието на България в орбитата на Съветския съюз. И това не е клишето, което често сме чували след промените, а реалност – такава, каквато я виждат с очите си и я описват в докладите си британските дипломати.

По онова време британското дипломатическо представителство в София е на ниво легация и ръководещите мисията са пълномощни министри, а не посланици.

В книгата си Димитър Димитров обхваща периода 1956-1963 г., в който британската легация е ръководена от трима пълномощни министри – Ричард Спейт (1956-1958), Антъни Ламбърт (1958-1960), Антъни Линкън (1960-1963). .

Тази година сигурно ще има много поводи да споменаваме 25-годишнина от рухването на комунизма. Четвърт век по-късно паметта за времето на режима на БКП ще ни провокира да си спомняме или научаваме за събития, забравени или познавани бегло.

Такива са майските събития от 1989 г., когато част от българските турци, станали жертва на възродителния процес четири години по-рано, излизат на открит протест, с митинги и гладни стачки срещу комунистическата власт за да защитят изконните си човешки права. Отзвукът от протестната вълна на Запад е голяма, а в страната се заглушава от цензурата.

Организаторите на първото общонационално честване на майските събития

Началото е поставено точно на 20 май 1989 г. в селцето Пистое, община Каолиново, Шуменско. Има българи – политически затворници при комунистическата диктатура – в България и живеещи в чужбина, които не са забравили героизма на тези български граждани преди 25 години. И обединени в Общонационална инициатива за почитане на жертвите на комунизма, организират поклонение в памет на героизма отпреди 25 години на тези обикновени, именни и безименни хора.