Сайтът desebg.com публикува последното публично изказване на отец Димитър Амбарев, един от автентичните антикомунисти отпреди 10 ноември 1989 г., който си отиде от този свят на 2 юли 2014 г. Той произнесе едно от най-силните слова по време на честването на 25-годишнина от майските събития в България през 1989 г., проведено в с. Пристое, Шуменско на 20 май 2014 г.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Мюсюлмани и християни, събрани на този възпоменателен митинг. Говоря от името на Независимото дружество за защита правата на човека в България, говоря и от името на неговия създател Илия Минев, чийто пълномощник за цяла България бях аз.

Мнозина говорят за Илия Минев, но малцина знаят, че той беше един от големите националисти в България, който беше преосмислил своя национализъм в концентрационните лагери и затвори на комунизма. Излежал 29 години в тях!

 Когато по време на майските събития през 1989 г. се чуха гласове, че това е турска работа, той каза: „Не, това е българска работа”. Защото мюсюлманите са чеда на същото това Отечество! Защото те са граждани на същата тази България! Защото тя е толкова наша, колкото и тяхна!

Наскоро в Гданск поляците откриха чудесен паметник на Роналд Рейгън. Фигурата на американския президент е издигната в крайбрежния градския парк, кръстен на негово име, в компанията на полския папа Йоан Павел II.

Полша има защо да уважава Рейгън – неговата политика спрямо комунистическа Варшава в началото на 80-те години на миналия век беше важна подкрепа за „Солидарност” и свободолюбивите поляци.

Мисля си, че във всички страни от Източна Европа, страдали от желязната прегръдка на Кремъл, като знак на благодарност би следвало да има по един монумент на първия американски президент, повярвал, че зад фасадата на мирното съвместно съществуване СССР е един икономически разстроен глинен колос.

Всъщност Рейгън е голямата политическа фигура, която му „помогна” да се срути, донасяйки свободата на задушаваните демокрации в страните от социалистическия лагер, които съветската империя контролираше.

Колкото и да е иронично широко разпространено мнение дори на Запад е, че авторът на съветската перестройка Михаил Горбачов е с особени заслуги за разпада на съветската система. Това мнение не кореспондира с някои по-малко известни факти, които са в основата на политиката спрямо съветския блок, която възприема САЩ след идването на Роналд Рейгън на президентския пост.

Сериозните изследователи знаят, че Горбачов е заклет ленинец и „реформатор” по неволя, който няма за цел да разруши системата, а да я преустрои в опита да я спаси. Той едва ли би предприел този опит след съветския застой през 70-те години, ако не е принуден да отговори на серия от инициативи на Рейгъновата администрация.

Затова е много важно да се знаят тези подробности от американската политика през 80-те години, довели до краха на комунистическата система. Хубавото е, че те са описани в една от любимите ми книги – „Победа” на Питър Суайцър, която горещо ви препоръчвам и която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com.

„Българското общество има нуждата от честен прочит на близкото минало от позицията на фактите. Да застанем на страната на истината”, призова президентът Росен Плевнелиев през участници в Инициативния комитет за отбелязване на 25 години от падането на Берлинската страна и началото на демократичните промени в България.

 Държавният глава се среща в петък (6 юни 2014 г.) на „Дондуков” 2 с представители на Инициативния комитет и в продължение на близо три часа участва в обсъждането на различни инициативи, започващи наесен за честването на 25-годишнина от края на комунистическия режим, което ще премине под патронажа на президента.

Нека заглавието не ви подвежда. Това не е роман, посветен на забележителното архитектурно творение на Густав Айфел в Париж или разказ, чието действие се развива във Франция.

„Откровено за Айфеловата кула” е книга, чието съдържание ще ви върне към епохата на комунизма в България. И по-точно към онова, което се е случвало на хората, които са жадували свобода и които вместо това са получавали репресия.

Както самият автор на книгата Ваня Жекова подчертава в нестандартния и емоционален предговор „да се лекувам от Миналото пиша тази книга”.

Тя избира художествения подход, за да пресъздаде преживяното от хора, преминали през лагерите на комунизма, арестите или такива, които са които са избрали свободата на Запад, блян, заплатен със смъртта им на опасаната от комунистическия режим с телени мрежи граница на България.

И не само те. Такива са част от героите, които мечтаят за Франция, Германия или Италия. От тази гледна точка Айфеловата кула е метафора на свободата. Свободата, такава, каквато са я жадували много българи при комунизма.

Мнозина от героите на Ваня Жекова обаче никога не я достигат. Вместо това в ареста на милицията се срещат с Квазимодо без да са припарили до Франция. Да, Квазимодо, онзи, същият от „Парижката света Богоридица” на Юго, само че през 60-те години на миналия век той се е превъплатил се в професионален бияч, който обича да яха своите жертви при изстъпленията над тях.

Всъщност, за да разберете, защо авторът се занимава с темата за комунистическото минало ще ви е по-лесно ако сте чували или се поинтересувате за проекта „Катарзис” на Ваня Жекова или поне имате малко повече представа за нея самата.

Авторът на „Откровено за Айфеловата кула” е човек, преживял репресията срещу собствения й баща – Жеко Матев, земеделец обвинен за възстановяване на опозицията и осъден на смърт през 1961 г. Във времето, когато това се случва Ваня е на три години, а когато баща й е освободен при първата амнистия през 1964 г. е на шест години. .