Няма как в седмицата, когато официално почитаме 1 февруари – Деня за почит към паметта на жертвите на комунизма, да не припомня изключително ценната книга на Петър Семерджиев за „народния съд”.

Бързам да кажа, че изданието е библиографска рядкост, тъй като е отпечатано през 1997 г. в Ерусалим, където Семерджиев намира убежище след напускането на НРБ през 1973 г. със съпругата си Ема Герон. Инициативата за издаването на книгата е на дългогодишния приятел на Петър Семерджиев – емигранта д-р Иван Гаджев, директор на Македоно-българския институт „Св. Климент Охридски”, който подпомага издаването и на други ръкописи на бившия кандидат-член на ЦК на БКП.

Не съм сигурен дали в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” има копие от изданието, но в книгата е отбелязан каталожния номер, под който тя присъства в Библиотеката на американския конгрес във Вашингтон.

„За първи път се заговаря за Народен съд в партийните документи, издавани през есента на 1941 г. В обръщение на Централния комитет от септември към българските граждани е отправено предупреждение към народните представители, служителите в администрацията и военните съдилища, както и към органите на полицията, че за своите действия щели да бъдат изправени пред народен съд”, пише Петър Семерджиев.

Тази неделя ви представям книгата на колегата Крум Благов – „Първият милион”. Тя е на пазара от края на 2011 г. и вече предизвика засилен интерес на читателите.

До броени дни комисията по досиетата ще обяви първата част от агентите на бившата Държавна сигурност сред кредитните милионери – без съмнение още една линията, която ще освети задкулисното влияние на силовите структури на комунистическата партия в икономиката след 10 ноември 1989 г.

Не знам дали Крум Благов е планирал излизането на книгата си, но какво по-добро четиво от това за първия милион преди да разберем кой кой е сред кредитните милионери.

Но и да не беше това съвпадение книгата е ценна поради няколко факта. На първо място интерес предизвикват имената, които в центъра на повествованието. Нека ги изброя: Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Димитър Барбуков, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия Павлов, Николай Банев, Славчо Христов, Христо Ковачки.

Някои от тях респектират най-вече с влиянието си и в момента, така че се иска известен кураж да потърсиш интервю от подобни бизнесмени, темата на което да е произхода на началните капитали.

Не е необходимо да ви уверявам, че това е последното нещо, което искат да бъдат питани онези, които мнозина днес определят като българските олигарси.  „Първият милион – няма човек, който да обясни как го е спечелил”, е откровението на един от героите на книгата Георги Гергов, което е достатъчно показателно за българската действителност.

Второ, мисля, че българите много бързо забравят онова, което е било малко преди 10 ноември 1989 г.и първите седем години, на онова, което днес приемаме за демокрация. От тази гледна точка книга е много полезно четиво за лекуване на общата обществена амнезия към този период. А той са важен най-малко, за да не бъдем манипулирани.

Сайтът Държавна сигурност.com представя събитията за месец октомври в рубриката „Черен календар на комунизма”. Там може да прочетете за:

• Кореспонденцията между ЦК на БРП (к) и Георги Димитров в Москва за „революционната чистка” в България след 9 септември;
• Приемането на Наредбата-закон за съдене от т. нар. народен съд, издал над 2600 смъртни присъди;
• Подялбата на Балканите и влиянието в отделните страни между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г.;
• Унгарското въстание против съветския режим през 1956 г.;
• Бунта на политическите затворници в Старозагорския затвор през октомври 1969 г.;
• Първото посещение на Михаил Горбачов в НРБ през 1985 г.
• Експулсирането на дисидента Едуард Генов и семейството му през 1988 г.;

Както и за още над 50 други събития.

Изследването на колективната историческа  памет е важен инструмент за разбиране на съвременността. Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

С тези уводни думи Евгения Иванова, съставител на изследването „Топоси на историческата памет”, ни въвежда в излязлата неотдавна книга „Минало несвършващо”, събрала изследването и коментарите към него. То е инициатива на Нов български университет, на Американския университет в България и отчасти на СУ „Св. Климент Охридски”.

Теренното изследване е проведено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. (частично повторено октомври 2010 г. – януари 2011 г.), като обхваща всички малцинствени групи в страната. Целта е чрез него да се потърси отговор кои са онези местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани. .