Има доста книги, представящи репресивния апарат на съветската комунистическа партия, но повечето от тях, включително и книги преведени на български, чиито съавтори са работили в тайните служби или архиви на Москва, като Олег Гордиевски („КГБ – Поглед отвътре”) или Василий Митрохин („Архивът на Митрохин”) акцентират преди всичко върху мащабната дейност на съветското външно разузнаване.

Една книга, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, появила се на българския пазар преди две години, привлече вниманието ми с по-различното си съдържание.

„Репресивните методи на руските служби за Държавна сигурност” на Рупърт Бътлър разглежда в по-широк контекст системата на терор като модел на управление не само при болшевиките след 1917 г., но и преди това.

Авторът, който е журналист с няколко книги зад гърба си, посветени на Третия райх и Втората световна война, отделя още в началото цяла глава на историческите модели на терора. Ударението е поставено върху изградената тайната полиция „Опричники” от Иван IV „Грозни” – „зловещо съчетание от садист, мистик и първи носител на титлата „Цар”.

От началните 1000 души тя достига до 6000, като правомощията им умишлено са оставени неуточнени, за да се превърнат в синоним на терор.

Не случайно, след като взима властта Сталин подробно изучава репресивната система на „Грозни”, която му дава широка база за еволюцията на репресивния апарат, който изгражда.

В книгата е отбелязана и дейността на Специалната служба на царя при Петър I „Велики”, от когото Сталин също се възхищава.

В самостоятелна глава е разгледано началото на ЧК от 1917 г., която по отношение на правомощията й за обиски, изпращане в затвор или заточение при политическите репресии възприема практиката утвърдена при царската тайна полиция от XIX век, известна като „Охранка”. .

Паметта на убитите преди 61 години горяни беше почетена в с. Габарево, общ. Павел Баня. През 1951 г. недалеч от селото са убити 16 младежи-горяни на възраст между 16 и 25 г. след предателство. Масовият им гроб е разкрит през 1992 г.

В габаревската църква „Свети Георги Победоносец”, беше отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма на коята присъстваха православни, мюсюлмани, каракачани от района.

Сред гостите бяха евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ), народните представители Христо Чаушев и Емил Караниколов (ГЕРБ), кметове от Бавел Баня и близките села, представители на Съюза на репресираните.

В местното читалище пред ученици и граждани беше излъчен филмът на Атанас Киряков „Горяни”, в който се разказва за съпротивителното движение срещу комунизма и в Габарево.

От дълго време на бюрото ми стои една книга, към която изпитвам особена слабост. Книгата е „Следеният човек” на режисьора Веселин Бранев.

Първото й издание през 2007 г. получи признанието „Хеликон” за най-добра документална книга, а през 2009 г. излезе и второ допълнено и преработено издание.

Неотдавна след премиерата на „Секретното дело за лагерите” в Ловеч разменихме мисли с млад човек, който ме попита за няколко книги, една от която беше „Следеният човек”. Не се наложи да му я препоръчвам – младият мъж я беше чел и тя го беше впечатлила.

Този момент ме провокира тази неделя да споделя мислите си за „Следеният човек” в електронната библиотека на desebg.com.

Няколко думи за автора. Веселин Бранев е роден през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, работи като журналист, сценарист и режисьор. Автор е на няколко книги и на редица филми, сред които се отличава работата му като съсценарист и режисьор на филма „Записки по българските въстания” (1976-1981) и сценарист и режисьор на филма „Хотел Централ” (1983).

През 1957 г., докато следва кинорежисура в Източен Берлин, решава да премине в Западен Берлин. Държавна сигурност започва издирването му и след няколко месеца той е арестуван и хвърлен в затвор в столицата на ГДР. Оттам пътят е един – връщане в България. Следват дълги години, през които той е следен и наблюдаван от ДС. През 1997 г. емигрира в Канада. През следващата година получава положителен отговор от МВР за достъп до документите на Държавна сигурност, открити за него. Досието му съдържа 800 страници. През 2000 г. се завръща в България, за да се запознае с него.

Без съмнение книгата ще впечатли всеки, който я разгърне. Бързам да кажа, че тя е един от онези редки интелектуални подвизи, които българското общество получи след падането на Берлинската стена.

„Следеният човек” е ярък пример за преосмисляне на комунистическото минало и сенките, които хвърля бившата Държавна сигурност върху живота на хората. .

На 29 март 2012 г., четвъртък от 19 ч. в Театър Българска армия ще бъде поставената пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата” със състава на Народния театър, която я играе отново от 2011 г. С представянето ще бъде отбелязано 45-годишнина от свалянето й  на 13-то представление именно в Театъра на въоръжените сили през 1967 г., където тогава е поставена. Премиерата й е на 25 март 1967 г.

Идеята е на Асен Шопов, който и преди 45 години е режисьор на пиесата. „Да се провреш под дъгата”, която по-късно авторът успява да постави в Лондон, е първата му творба, която е свалена в резултат на комунистическата цензура. Сайтът Държавна сигурност.com припомня как е станало това.

Още в навечерието на събитията в Чехословакия през 1968 г. в България комунистическата власт бди за прояви сред интелектуалците, които се различават от приетия за единствено верен метод на социалистически реализъм в изкуството. Не са отминати и автори като Георги Марков. Още през 1967 г. той изпитва безсилието срещу системата на цензура. Тогава за първи път е спряно негово произведение.