Днес се навършват 26 години от най-тежката авария на на ядрената енергетика през ХХ век -  тази в съветската атомна електроцентрала „Чернобил”, Украйна.

Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за ядрената катастрофа.

Грижа и превантивни мерки са взети от УБО единствено по отношение на храната и водата на правоимащите. Москва мълчи официално няколко дни за аварията.

Първото безобидно съобщение за нея е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април вечерта. Първото кратно неофициално съобщение за аварията се получава от съветска страна в НРБ на 29 април 1986 г. На 30 април 1986 г. излиза официално съобщение на съветското правителство, което е публикувано във в. „Работническо дело“.

За това как Живков премълчава аварията може да прочетете тук.

Видео за последствията от катастрофата и превръщането на Чернобил в град-призрак може да видите в рубриката „Черен календар на комунизма” – месец април.

Казаното отлита, а написаното остава. Тази максима е следвал пастор Христо Куличев, за да завещае за обществото малко познатата история за гоненията на комунистическия режим срещу Протестантската църква в България.

Премиерата на книгата му „Процесите – партията срещу църквата” на пастор Христо Куличев се състоя в четвъртък в Първа Евангелска църква в София, където самият той е бил пастор.

Изследването е посветено върху четирите политически процеси срещу протестантски пастори в периода 1949-1985 г., но в него авторът е отделил място и на гоненията по време на комунистическия режим срещу Православната църква и срещу Католическата църква.

Самият пастор Куличев е преследван от комунистическата власт и е арестуван и осъден по четвъртия протестантски процес през 1985 г. Той не предава вярата и впоследствие, когато излиза от затвора, е изселен.

„Важно е да се помнят изпитанията, на която е била поставена Църквата, както и хората, понесли страданията на комунистическата власт. И до днес нейните наследници не са поискали официално извинение от българския народ”, заяви по време на премиерата пастор Данаил Игнатов. .

Сайтът Държавна сигурност.com отбелязва 90 години от рождението на неподражаемия писател Радой Ралин (1922-2004) с фотогалерия от личния му архив.

Снимките са предоставени от по-малкия му син Стефан Стоянов, на когото desebg.com благодари, че с тях ни дава възможност да се докоснем до живота и приятелите на големия български сатирик.

Книжарница „Хеликон” в хотел „България” на „Цар Освободител” се оказа препълнена във вторник вечер на премиерата на книгата на Ваня Жекова „Откровено за Айфеловата кула”.

Ваня Жекова, която е известна с проекта си „Катарзис”, проследяващ съдби на хора, преминали през репресиите на комунистическия режим, продължава и в новата си книга да търси отговори на въпроси за трансформацията на болката от преживяното от миналото. Този път центърът е поставен върху собствените й преживявания на дете от род, белязан от комунистическите й репресии. Нейният дядо е въдворен в Белене, а баща й Жеко Матев през 1961 г. е арестуван и осъден на смърт (амнистиран през 1964 г.). По време на престоя на баща й в затвор Ваня Жекова е невръстна – на три години е по време на ареста и на 6 години при освобождаването. Тези, както и репресиите на семейството през следващите години оставят дълбок отпечатък в съзнанието й.

„За повечето книги се казва, че има страхотно начало и край, но книгата на Ваня има страхотна среда”, сподели мнението си психотерапевта Евгений Генчев, работил с хора за преодоляване на изтезания, които са преживели. Той посочи, че ключовата дума е откровено и увери, че Ваня Жекова наистина застава откровено пред читателите. Разказът обаче е неочакван, преплетен е със сценарий за филм, който засилва психологизма.