Днес се навършват 26 години от най-тежката авария на на ядрената енергетика през ХХ век -  тази в съветската атомна електроцентрала „Чернобил”, Украйна.

Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за ядрената катастрофа.

Грижа и превантивни мерки са взети от УБО единствено по отношение на храната и водата на правоимащите. Москва мълчи официално няколко дни за аварията.

Първото безобидно съобщение за нея е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април вечерта. Първото кратно неофициално съобщение за аварията се получава от съветска страна в НРБ на 29 април 1986 г. На 30 април 1986 г. излиза официално съобщение на съветското правителство, което е публикувано във в. „Работническо дело“.

За това как Живков премълчава аварията може да прочетете тук.

Видео за последствията от катастрофата и превръщането на Чернобил в град-призрак може да видите в рубриката „Черен календар на комунизма” – месец април.

Ако в първата книга на „Революцията в България 1989-1991”, която представих миналата неделя в електронната библиотека на desebg.com, центърът е поставен върху случващото се през 1989 г., във втората книга авторът Димитър Луджев затваря времето в един период, не по-малко наситен от събития, които оставят отпечатък върху драматичния характер на промените в първите две години след рухването на Берлинската стена.

Вероятно Луджев с право би се оправдал за респектиращия обем на втората книга „Революцията в България 1989-1991” – над 900 страници, отново събрани между издание с твърди корици, като първото.

Но спомняте ли си какво обещаваха преименуваните комунисти начело с Луканов на първите избори? Как си изиграха картите в този фалшифициран вот, който те „спечелиха” с 51 процента?

Спомняте ли си гладната зима и Лукановото фиаско през ноември 1990 г.? А как точно СДС реши да се включи в кабинет, в който министър-председателят да не е от комунистическата партия?

В тези 900 страници ще намерите отговорите на въпросите, както и разказа за трудния ход за промените и постоянната съпротива на преименуваната БКП/БСП.

За разлика от първата книга тук сянката на ДС няма как да не присъства с всичките нейни проявления. Особено интересен е политическият прочит на скандала с досието на вероятния лидер на СДС Петър Берон, разиграл се, като началото е едно подхвърляне (анонимна информация в органа на БСП в. „Дума”), малко след унизителното подаване на оставка на Андрей Луканов като премиер.

Във втората книга ще намерите много подробности за Кръглата маса, 7-то Велико Народно събрание, опожаряването на Партийния дом, горещото лято на обществените протести през 1990 г.

Тук авторът вече присъства в текста, тъй като е една от политическите фигури и участник в изпълнителната власт – вицепремиер в кабинета Попов и военен министър в правителството на Филип Димитров.

Сайтът Държавна сигурност.com отбелязва 90 години от рождението на неподражаемия писател Радой Ралин (1922-2004) с фотогалерия от личния му архив.

Снимките са предоставени от по-малкия му син Стефан Стоянов, на когото desebg.com благодари, че с тях ни дава възможност да се докоснем до живота и приятелите на големия български сатирик.

През март тази година (2012) излезе втората книга на „Революцията в България 1989-1991” от Димитър Луджев, но преди нея в електронната библиотека на desebg.com тази неделя ще представя първата книга. Тя е поздаглавие е „Нежната” 1989-а и нейното време” и излезе през 2008 г.

За луксозно издадената с твърди корици книга авторът й е избрал дръзко заглавие, с което промяната от комунизъм към демокрация е представена като революция.

„Това беше революция. Какво друго може да се нарече преходът от комунистическата система на тотален монопол на една партия върху държавата, икономиката и обществото към демокрация и свободно пазарно стопанство, който започна с колапса на комунизма през 1989 г. Революция, която промени изцяло живота на народите в Източна Европа. Революция, която даде възможност на нас, българите, да прекрачим в модерния свят на свободата и демокрацията.

В своите "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф справедливо отбелязва: "Революцията на карамфилите" в Португалия може да звучи също толкова привлекателно, както "нежната революция" в Чехословакия, но всъщност понятието революция е много по-приложимо за Източна Централна Европа, където трябваше да бъде разбит всеобхватният монопол на управляващата номенклатура”, пише във въведението на книга първа на „Революцията в България 1989-1991”.

Въпреки че изданието няма класически предговор от автора, цитатът е част от уводни редове, писани от Димитър Луджев, с които той подкрепя своята теза за грандиозните промени, последвали рухването на комунизма.

Някои сигурно биха възразили: „Чак пък грандиозни” – съмнение, което често се прокрадва при паралел между несбъднатите мечти от първите години след промените и последвалото дълго и трудно лъкатушене на българския преход към демокрация, та ако щете до общественото разочарование в наши дни.