Портрети на писателя Георги Марков събраха най-верните му почитатели в деня на неговата 82-годишнина на 1 март 2011 г.

Изложбата е подредена в Галерия 36 на ул. „Славянска” 40 в столицата. Автор на скулптурите на талантливия творец, убит от Държавна сигурност през септември 1978 г. в Лондон, е художникът Спартак Дерменджиев.  

Пред  Държавна сигурност.com авторът заяви, че решението му да направи скулптури на Георги Марков се е родило спонтанно.

„Това е един вид съпротива срещу усещането, че не живеем 21 години след промените, а преди това. По някакъв начин желаех да споделя това усещане и тогава образът на Георги Марков, неговият живот и съдба изплуваха в съзнанието ми”, сподели Дерменджиев.

Той разказа, че първоначално е разполагал само с няколко снимки на писателя от интернет, но впоследствие се е свързал с фамилията на Марков, откъдето са му предоставили повече фотографии на писателя.

Без съмнение книгата „Тиранията” – жертви и палачи на проф. Диню Шарланов е едно от първите важни документални свидетелства, появили се в първите години след рухването на комунизма в България.

Това е втората негова книга, публикувана през 90-те години (първата е „Българската гилогина. Тайните механизми на народния съд” (1994) в съавторство с Поля Мешкова, която сайтът също ще представи).

Редно е да отбележа, че Диню Шарланов е един от първите изследователи, които работят с архива на Държавна сигурност след промените.

Трудът хвърля значителна светлина върху чистката в българското общество и елит, започнала непосредствено след 9 септември 1944 г. в окупираната от Съветската армия България.

Проф. Шарланов посочва във въведението:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречение с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”

Забелязвам президента Желю Желев да влиза почти незабелязано в църквата „Св. Неделя” на 1 февруари 2011 г., малко преди да бъде отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма в България. Той беше един от стотината присъстващи на поклонението.
 

По негово предложение, както и на колегата му Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов прие неотдавна 1 февруари да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
 

Мнозина се ръкуваха с първия лидер на опозицията след 10 ноември 1989 г., който се оказа най-високопоставената фигура на поклонението.

Без предварителна уговорка се заговарям с автора на „Фашизмът” след панихидата и разговорът ни се превръща в интервю.

Г-н президент, какво ви мотивира да се обърнете с Петър Стоянов към кабинета Борисов и да предложите 1 февруари, денят, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на регентите, министри и депутати, да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?

-    Това трябваше да стане много отдавна, както става другите посткомунистически държави, да има такъв ден, в който да се почита паметта на жертвите на комунизма.

Иво Инджев е журналист и публицист. Работил е като кореспондент на БТА в Бейрут (1983-1987). След промените е директор на БТА (1990-1993), главен редактор на в. „Експерс” (1993-1994) и на в. „Демокрация” (1994-1995).

Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (1994-1996). Коментатор на радио „Свободна Европа” (1995-2000). Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в Би Ти Ви (2000-2006). Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България. Поддържа един от най-популярните блогове (ivo.bg).

Носител на наградата на БХК „Човек на годината” (2010). Автор е на книгите „Мълчанието е злото” (2009), „Президент на РъБъ” (2010) и „Течна дружба” (2011). Тази неделя сайтът Държавна сигурност.com представи последната му творба. Това е поводът за разговор с автора й.